5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 29.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1180 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К., чрез старши инспектори юристи К. Т. и Р. С., против решение № 2281 от 7 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 2023/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София в частта му, с която се потвърждава решение № 9257 от 21 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 8117/2012 г. по описа на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на мотивираното искане на комисията да се отнеме от Г. А. Г., с адрес в [населено място], имущество, представляващо сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 100 дружествени дяла с номинална стойност 50 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на „С. г.”, сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма].
В касационната жалба се заявява наличието на всички касационния основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Оспорен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за отнемане на равностойността на притежаваните от Г. дружествени дялове в петте юридически лица в общ размер от 25000 лева, тъй като той все още притежавал тези дялове, поради което на отнемане подлежи самото имущество – самите дружествени дялове, придобити със средства от престъпна дейност, а равностойността им се дължи само при доказано отчуждение на дружествения дял като сума, получена от отчуждаване на имущество от престъпна дейност. Подчертано е, че предмет на искането са сумите, послужили за регистрация на юридическите лица, като искането е направено на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и е насочено към физическото лице Г., а не към дружествата: за сумите може да се направи основателно предположение, че са придобити от престъпната дейност на Г., налице е презумпцията по чл. 17, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, дружествата имат големи задължения към НАП и ставайки собственик на дяловете, държавата би станала собственик и на пасивите на дружествата, дружествата нямат движима и недвижима собственост, а само задължения. Според касатора, решението е немотивирано и не са обсъдени и преценени представените по делото писмени доказателства, не са обсъдени доводите във въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците Г. А. Г. и Д. Д. П. – първият с адрес в [населено място], а втората с адрес в [населено място], представлявани от адв. Д. Г., в отговор на касационната жалба сочат доводите си както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество.
Срещу същото въззивно решение, но в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отнемане в полза на Държавата на сумата от 28900 лева като левова равностойност на дружествени дялове, получени от Г. при продажбата им от капитала на общо десет търговски дружества, в които Г. е бил съдружник, 2/3 идеална част от поземлен имот в [населено място], ведно с построени върху него 6 сгради, поземлен имот в [населено място], и сумата от 75,15 лева налични по спестовната сметка на П., и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на мотивираното искане на к. на ремарке за товарен автомобил, сумата от 8450 лева като пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Ф. п.”, и 5000 лева, получени от продажбата на 50 дружествени дяла с номинал 100 лева всеки, представляващи целия капитал на [фирма], и това имущество е отнето, е подадена касационна жалба от Г. А. Г. и Д. Д. П. – първият с адрес в [населено място], а втората с адрес в [населено място], представлявани от адв. Д. Г..
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част страда от всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства и без да е доказано по безспорен начини наличието на връзка – пряка или косвена между престъпната дейност и придобиването на имуществото, за да бъде то отнето. Подчертава се, че касаторът е осъден условно за съответното престъпление и по делото няма постановена конфискация на имущество, а липсата на законен източник на средства не замества предположението за липсата на връзка, но всички доводи в тази връзка са останали необсъдени. Представените доказателства за заемни правоотношения установяват, че касаторите са притежавали средства за извършване на процесните сделки, което следва да се вземе предвид и заедно с отразените в нотариалните актове като платени суми. Поддържа се неправилна преценка на придобивните стойности на недвижимите имоти от страна на експертизата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът К., представлявано от главния инспектор юрист К. Т., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, и излага съображения за правилността на въззивното решение в обжалваната му част.
Въззивният съд взема предвид общо осемте осъждания на Г., четири от които са за престъпления с материална облага, като приема, че може да се направи обосновано предположение, че придобитото от него и съпругата му имущество е такова от престъпната дейност на лицето, включително и преди конкретното осъждане, имуществото е на значителна стойност – придобити са имоти в [населено място] и [населено място], един лек автомобил, едно товарно ремарке, както и че Г. е придобил дружествени дялове в общо 16 търговски дружества, от които дяловете от 11 дружества са отчуждени възмездно на трети лица. Кредитирано е изслушаното експертно заключение относно стойността на придобитото имущество, и предвид установените приходи на Г. и П., разходите им надвишават приходите с 1308,01 минимални работни заплати. Отречено е твърдението, че имуществото е придобито със законни средства, при доказателствена тежест за проверяваното лице да установи законния източник на доходи. Преценени са представените доказателства за получени от Г. заеми и е счетено, че разписката за получена сума е частен свидетелстващ документ, и като такъв не може да установява изгодни за издателя си факти, договорът за заем не е с достоверна дата, като е недопустимо със свидетели датата да бъде установявана, а свидетелските показания касаят други правоотношения. Така не е кредитирано повторното допълнително заключение на експертизата относно приходи на проверяваното лице, и е отбелязано, че стойността на придобитите недвижими имоти следва да се отчита по пазарната им стойност в момента на придобиване, а е по отразената в нотариалните актове цена. Предвид установеното по делото, че Г. все още притежава съответните дружествени дялове в пет търговски дружества, и след като дяловете са придобити със средства от престъпна дейност, на отнемане подлежи самото имущество, придобито с такива средства, а не тяхната равностойност, която би се дължала само при доказано отчуждение на дружествения дял като сума, получена от отчуждаване на имущество от престъпна дейност.
Касационният съд приема, че е обосновано искането на К. за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в съответната му част по уточнения от съдебния състав въпрос подлежи ли на отнемане по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ внесена от проверяваното лице сума за придобиване на дружествени дялове от капитала на търговско дружество в случаите, в които проверяваното лице не се е разпоредило с притежаваните от него дялове. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на Г. и П..
Пита се необходимо ли е да се установи наличието на причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Въззивният съд, в пълно съответствие с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 7/2013 г. по описа на ОСГК, приема, че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема, тъй като имуществото се определя като вид облага и то именно от установената по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ престъпна дейност, и тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. С поставения въпрос касаторите целят да се извърши нова преценка дали е налична връзката между придобитото от тях имущество и престъпното деяние на касатора Г., в подкрепа на твърдението им, че липсва такава пряка или косвена връзка между деянията и средствата, с които е придобито имуществото, предмет на спора. Изрично поставеният въпрос обаче е разрешен в съответствие с обвързващата съдебна практика и смисъла на закона, както е посочено по-горе. Дали заключението на съда, че престъпната дейност (измама), осъществена при условията на продължавано престъпление, сочи наличието на причинна връзка между реализираната от тази дейност имуществена облага като незаконен източник на средства, и придобитото от Г. имущество, което е на значителна стойност, е предмет на друго питане, което не е поставено в случая от касаторите.
Следващите два въпроса са следва ли от наличието на извършено престъпление непременно имуществото да бъде отнето по реда на ЗОПДИППД /отм./, и при неустановен произход на средства за придобиване на имущество, следва ли същото да бъде отнето по реда на ЗОПДИППД /отм./. Въззивният съд не е приел, че извършено престъпление в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 от закона съставлява самостоятелно основание за отнемане на придобито от проверяваното лице имущество. Липсва и заключение, че неустановеният произход на средства за придобиване на имущество сам по себе си води до извода за отнемането му по реда на специалния закон. Ето защо тези два въпроса не са обуславящи изхода на спора.
За касационното обжалване касаторът К. не дължи държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2281 от 7 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 2023/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София в частта му, с която се потвърждава решение № 9257 от 21 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 8117/2012 г. по описа на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на мотивираното искане на К. да се отнеме от Г. А. Г., с адрес в [населено място], имущество, представляващо сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 100 дружествени дяла с номинална стойност 50 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на „С. г.”, сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма].
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2281 от 7 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 2023/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София в останалата му част.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: