4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр.София, 30.05.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N161 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.08.2016г. по гр.д.№15039/2015г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ.
Жалбоподателят – И. Н. Г., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Л. Е. М., в качеството му на ЧСИ, не взема становище по жалбата
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, e отхвърлил иска на И. Г. срещу Л. М., в качеството му на ЧСИ, за заплащане на основание чл.45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ на сумата 8793 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи невъзстановен задатък по изп. дело № 20127850400035 по описа на ЧСИ с рег. № 785 с район на действие СГС.
Установено е по делото, че ищецът- жалбоподател в настоящето производство, е лице, подало наддавателно предложение в публична продан, обявена по изп. дело № 35/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № 785 с район на действие СГС и че за участие в наддаването е внесъл задатък от 8 793 лв., като обект на изпълнението, съотв. предмет на тази публичната продан е бил следният имот: магазин № 1, находящ се на партера на сграда в [населено място], район „Т.“,[жк], [улица], състоящ се от търговска зала със самостоятелен вход откъм [улица], склад и тоалетна, със застроена площ от 85.64 /осемдесет и пет цяло и шестдесет и четири стотни/ кв. м, при съседи: [улица], вътрешен двор, вход на сградата, стълбище, магазин № 4, заедно с 4.92 % идеални части от общите части на сградата, изразени в площ, представляващи 14.50 кв. м и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Установено и също така, че на 19.10.2012г. Г. е подал писмено наддавателно предложение на 18.10.2012г. (когато е внесъл и задатъка), е бил обявен, след устни наддавателни предложения, за купувач на имота, за който е извършена проданта.
Прието е за установено, че трето лице-длъжник по изпълнителното дело, е учредило договорна ипотека върху имота, предмет на публична продан, с нотариален акт № 140, том І, рег. № 2015, дело № 122/2007г., съставен на 21.05.2007г., както и , че в удостоверенията от службата по вписванията имотът фигурира като магазин № 1 и върху него е поискана и наложена възбрана по изпълнителното дело. Констатирано е, че на 26.06.2012г. е извършен опис на имота – магазин № 1 от ЧСИ, в който е записано, че имотът е в сравнително добро състояние, нуждае се от боядисване и възстановяване на окачени тавани и е насрочена е публична продан в периода от 18.09.2012г. – 18.10.2012г. Установено е, че в обявлението за проданта имотът е описан като магазин по посочения по-горе начин; отбелязано е и физическото му състояние, установено при описа; определено е времето, през което имотът може да бъде преглеждан, както и че същото, наред с удостоверение от Службата по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за имота и справка за имота от Службата по вписванията, са депозирани в канцеларията на районния съд.
Констатирано е, че описания по-горе имот през 2007г. е преустроен и е променено предназначението му в кафе – клуб, съобразно разрешение за строеж от 18.07.2007г., удостоверение от СО – дирекция „Софийски кадастър”, технически паспорт на строежа от 03.10.2007г., удостоверение за въвеждане в експлоатация от 04.10.2007г. , като тези документи са представени на ЧСИ по изпълнителното дело на 25.10.2012г., когато ищецът, невнесъл продажната цена, е поискал връщане на дадения задатък от съдебния изпълнител., а за купувач на имота е обявен наддавачът, предложил следващата най-висока цена (чл. 493, т. 2 ГПК), комуто с постановление от 30.10.2012г. (влязло в сила на 07.12.2012г.) е възложен имотът, а ищецът е бил уведомен, че съгласно чл. 493, т. 1 ГПК губи внесения задатък, след което той отново е поискал връщането му поради грешка в предмета на проданта.
Съдът е счел, че в случая ЧСИ е направил изискуемата за извършване на описа проверка на собствеността (чл. 483 ГПК) и е изготвил обявление за проданта, в което е посочил собственика на имота и описанието на имота според документите за собственост и състоянието му, установено при описа., като съгласно чл. 488, ал. 2 ГПК книжата за проданта са били на разположение в канцеларията на районния съд за всеки, който се интересува от имота. Прието е, че незнанието на извършеното преустройство и смяна на предназначението на имота, обект на изпълнението, при положение че тази промяна не е отразена в документи за собственост, каквито ЧСИ е длъжен да провери, нито е декларирана, не представлява неправомерно деяние, което да е основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ. Установено е, че в данъчната декларация по чл.14 ЗМДТ на собственика на имота – длъжник по изпълнението, имотът фигурира като магазин.
Съдът е приел, че в конкретната хипотеза публичната продан има предмет – описаната недвижима вещ, оценена според установеното при описа й състояние, която не е погинала и е обект на правото на собственост, поради което, когато обявеният за купувач не внесе дължимата цена в срок, настъпват последиците, посочени в процесуалния закон – за своята неизправност купувачът отговаря с внесения задатък, който се смята постъпил в имуществото на длъжника и се използва за удовлетворяване на взискателя (чл. 493, т. 1 ГПК), а не се връща на купувача, чиято отговорност се изчерпва със самия задатък. Изложени са съображения за това, че настоящият случай не може да се приравни и на грешка в предмета на проданта, доколкото не са доказани съществени различия между описания по документи за собственост имот и този с променено предназначение, още повече като се съобрази на какви основания може да се оспорва проданта (вж. чл. 496, ал. 3 ГПК).
Съдът е приел, че няма неточно изпълнение на процесуално задължение от органа по принудително изпълнение, както и незаконосъобразно упражняване на процесуални правомощия каквото поддържа ищецът, поради което липсва основание за ангажиране на деликтната отговорност на ЧСИ, произтичаща от негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му, поради което е отхвърлил предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за последиците от необсъждането на факти и обстоятелства от съществено значение за спора и за задължението на ЧСИ да провери действителното фактическо положение на обекта, предмет на публична продан. Представя решения на състави на въззивни съдилища без отбелязване за влизане в сила на същите, поради което не могат да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателбя въпроси и на соченото от него основание. В решение от 08.04.20010г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 474/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ПК, се приема, че частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и че фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл.74 ал.1 ЗЧСИ обхваща : неправомерни действия на ЧСИ , настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение от 21.09.2011г. по гр.д.№1124/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение от 04.10.2010г по гр.д. № 920/2009т на ІV г.о и в решение от 31.05. 2011г по гр.д. №1445/2009г на ІV г.о на ВКС , е прието, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Приема се, че пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител – тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е дал точна правна квалификация на предявения иск и го е отхвърлил като е съобразил всички доказателства по делото.
В практиката , намерила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 02.06.2016г. по гр.д.№335/2016г.,ІV г.о. на ВКС, се приема също така, че задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител при описа на имота, като съгласно чл. 483 ГПК, съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната и тази проверка на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, тъй като извършването на опис на чужд имот е в нарушение на закона и би довело до недействителност на публичната продан – 499 ГПК. В случая съдът е приел, че такава именно надлежна проверка е била извършена от съдебния изпълнител, при което не е налице продажба на чужда вещ . Изхождайки от тази постановка, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не са установени нито незаконни процесуални действия на частния изпълнител, нито настъпили от проданта вреди за ищеца.
Така установената практика не е противоречива и не се налага да бъде променяна поради промяна в обществените отношения, предмет на регулацията, поради което не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответника по жалба не следва да бъдат присъждани разноски пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.08.2016г. по гр.д.№15039/2015г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: