1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 30.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 1628 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
„Енерго про продажби“ АД обжалва определение № 230 от 09.04.2019 г. на ВАпС по ч.т.д. 196/19 г., с което е потвърдено определение № 227 от 18.01.2019 г. на ОС – Варна, ТО, с което производството по делото е спряно.
Излага съображения, че Апелативен съд – [населено място] неправилно е приложил материалния закон – чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР не определя един от ценообразуващите елементи, а именно нетно специфично производство въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц 18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. То било част от икономическите параметри за утвърждаване на преференциални цени на електрическата енергия. Излага съображения за наличие на влезли в сила решения на КЕВР за ценообразуващите елементи при преферециални цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват електрическа енергия, произведена от ВИ“. Счита, че с решение СП-1 на КЕВР не може да бъде определен или изменен, който и да е от ценообразуващите елементи на преференциалните цени, определени с решение № Ц 18 от 20.6.2011 г.
Неправилен бил изводът , че отмяната на решение № СП 1 от 31.7.2015 г. имала ретроактивно действие. Според жалбоподателя това решение има само декларативен характер, но не и конститутивно действие. Излага съображения, че е налице противоречие между постановеното определение и определения на ВКС по ч.т.д. 1150/15 г. и ч.т.д. 1126/15 г.
Ответникът „Глобо енерджи“ ЕООД оспорва частната жалба в отговора си. Излага съображения, че според него спирането на производството е правилно. Счита, че поставените въпроси в изложените нямат практическо значение и не биха допринесли за правилното разрешаване на спора. Възраженията за първи път били изложени в частната жалба. Не било спорно, че решнеие № СП 1 отразява стойността на нетно специфично производство на електрическа енергия до размер, на което следвало да се изкупува електрическа енергия, произведена от ищеца, а не формирала самото правно основание. Това решение макар и да не определяло стойности определяло ограничаване на количествата, подлежащи на изкупуване.
По отношение на втория поставен въпрос намира, че поставеният въпрос бил разглеждан в ТР 7 от 4.10.2018 г. на ВКС по т.д. 7/17 г. на ОСГТК. Решението било без самостоятелно значение. Твърдението, че този индивидуален административен акт не може да породи обратно действие било неоснователно. Евентуално решение след отмяна на това решение № СП-1 от 31.7.2015 г., който да преурежда въпросът би било незкаоносъобразно.
Правилно бил приложен материалният закон . Обратният ефект на индивидуалния административен акт бил от значение, а този ефект не бил под съмнение дори при ТР 7 на ОСТК на ВКС от 04.10.2018 г. Подробно излага съображения за действието на решение СП 1 от 31.7.2015 г. Счита, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид доводите на страните намира следното:
Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С определение № 230 от 09.04.2019 г. на Апелативен съд – [населено място] е потвърдено определението на Окръжен съд – [населено място] за спиране на производството по т.д. 801/18 г. поради наличие на преюдициален спор – административно дело, образувано по жалба срещу решение № СП 1 /31.7.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 2.7 и т. 2.8, определящи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в решение № Ц 18 от 20.6.2011 г. на КЕВР.
Прието е, че административното дело по обжалване на решение № СП 1 от 31.7.2015 г. на КЕВР има преюдициално значение. За законосъобразното прилагане на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ трябвало да се установят и конкретните стойности на съответните нетни специфични производства на електрическа енергия, спрямо които да се приложат съответните цени, което било сторено с процесното решение.
В изложението си по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК частният жалбоподател сочи следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд в качеството му на контролна инстанция в частното производство, да вземе предвид и да обсъди всички наведени в частната жалба възражения на страните относно правилността на обжалваното определение? За да обоснове допустимостта на касационното обжалване се позовава на ТР 1/013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката по приложение на чл. 269 от ГПК, както и ТР 6/2017 г. Възражението на частния жалбоподател за това, че валидността и законосъобразността на решение СП 1 от 31.07.2015 г. не била основание за погасяване на субективното право на ищеца по договора за изкупуване на ел. енергия № 56 от 20.06.2008 г., както и факта, че не можел да се отрази на въведеното изменение на чл. 31, ал. 5 , т. 1 от ЗЕВИ, законово задължение на крайния снабдител да ограничи изкупуването по преференциална цена на количествата ел. енергия до размера на нетното специфично производство, установено с предходен влязъл в сила административен акт на КЕВР. Не било обсъдено възражението, че решение № СП 1 няма самостоятелно значение извън уточняващата му функция по отношение на решение № Ц 18 от 20.06.2018 г.
2. Има ли обратно действие отмяната на декларативен индивидуален административен акт, с който се установяват вече реализирали се факти, и ако има такова по отношение на кои правни последици на отменения акт се отнася това действие? Обосновава, че има практика на ВКС по въпроса за действието и правните последици от отмяната на индивидуален административен акт и как тази отмяна се отразява на правата, които черпят лицата от отменения административен акт, като сочи решение № 155 от 11.1.2016 г. п от.д. 2611/2014 г, ВКС, 2 ТО, решение № 157 от 11.1.2016 г. по т.д. 3018/14 г. на 2 ТО, решение № 7 от 26.4.2016 г. по т.д. 3196/2014 г. 2 ТО, решение № 58 от 16.8.2016 г. по т.д. 332/15 г. 1 ТО и решение № 213 по т.д. 3398/15 г. , решение № 100 по т.д. 707/2015 г. на 1 ТО и решение № 171 по т.д. 3046/2015 г. на ВКС, 1 ТО, решение 209 от 20.1.2017 г. по т.д. 2544/15 г. 1 ТО, решение № 3 от 15.5.2017 г. по т.д. 3121/15 г.
Допускането на касационно обжалване изисква атакуваното определение да разрешава правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил изхода на спора като този въпрос следва да е посочен от касатора и касаторът следва да е обусловил и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 от ГПК.
В настоящия случай поставеният въпрос 1 е включен в предмета на спора и е обусловил извода на въззивния съд да постанови обжалваното определение. Необсъждайки всички възражения на частния жалбоподател и неизвършвайки служебна проверка на всички основания, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК. Това е основание да се допусне определението до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С процесното определение е спряно производството до приключване на административно дело, което според касационния жалбоподател е било без обсъждане на възраженията му. Съдът констатира, че в определението си апелатививният съд не е обсъдил, както направените възражения от жалбоподателя, така и не е извършил собствена преценка на основанието за спиране на производството по делото.
От значение за постановяване на резултата по делото е въпросът образуваното и висящо административно производство пред АССГ, а впоследствие пред ВАС дали е от преюдициално значение за разрешаване на спора в гражданското производство, в който се разглеждат защитаваните субективни права на страните.
Представени са доказателства за оспорване на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР пред Административен съд София град и образуване на административно производство. А именно – невлязло в сила съдебно решение № 5483 от 26.09.2018 г. по адм.д. 8493/15 г., Административен съд – София-град, съгласно което е обжалвано решение № СП – 1 от 31.07.2015 г. в частта относно раздел 2 , т.2.7 и т. 2.8, както и данните от страницата на Върховния административен съд, че срещу това решение е подадена касационна жалба и е образувано адм.д. 14 112/18 г., ВАС, което не е приключило. Въззивният съд е приел, че административното дело, образувано по касационна жалба определя висящността на обжалването на издадения административен акт. Този административен акт бил от значение за прилагане на цените съгласно решение № Ц – 18 от 20.6.2011 г. на КЕВР. Стабилността на издадения индивидуален административен акт била от значение за правилното решаване на спора по делото.
Апелативен съд [населено място] не е отговорил на довода, посочен в частната жалба на „Енерго про продажби“ АД, че на решение № СП 1 от 31.07.2015 г. е придадена предварителна изпълняемост по силата на закона съгласно чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, посочен в частната жалба.
Действително спорът по делото е относно дължимите суми за произведена електроенергия от възобновяеми източници от вятърна електрическа централа, собственост на „Глобо Енерджи“ ЕООД на основание сключения договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010 г. относно доставената електроенергия за месец август 2015 г. като ищецът е поискал ответникът „Енерго про продажби“ АД да му заплати стойността на така доставената електроенергия по преференциални цени, определени с решение № Ц 18 на КЕВР от 20.6.2011 г. Ответникът е въвел възражение, че не дължи посочената в исковата молба стойност като е въвел възражение, че е посредник на „НЕК“ АД, като последният е отказал да заплати цялата стойност и че следвало за количества над 2000 квт часа да се платят по цена на излишък, позовавайки се и на Решение № СП 1/31.7.2015 г. на КЕВР, което според него въвежда това ограничение. Позовава се също така и на ЗИДЗЕВ ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г., съгласно което е въведена промяна на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия, до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
Следва да се отбележи, че решенията на КЕВР на основание чл. 13, ал. 9 от ЗЕ подлежат на изпълнение като обжалването не спира изпълнението им. Това правило е приложимо и за решение № СП 1 от 31.7.2015 г. Действието на тази правна норма не е преценена правилно от Апелативен съд [населено място], което обуславя основание за отмяна на постановеното определение. Действително съдебната практика, изразена в определение № 25 от 10.01.2013 г. по ч.гр.д. 795 от 2012 г., ВКС 4 ГО, предвижда, че административният акт би имал значение за защита на субективните права на страните, но връзка на преюдициалност ще е налице доколкото валидността и законосъобразността на административния акт ще има значение за възникване, изменение, погасяване на субективните права. Предвид действието на оспорения административен акт и претендираните права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се приеме, че липсва връзка на преюдициалност между административното производство и по-точно факта на отмяна на решение СП 1 от 31.7.2015 г. от съда по реда на АПК. Индивидуалният административен акт по силата на допуснатото предварително изпълнение по силата на закона е породил действие към процесния период. Поради това не е налице преюдициалност на изхода на административното дело по обжалване на индивидуалния административен акт по отношение на предявения иск за заплащане на цената за произведената електроенергия от възобновяем източник. Следва да се има предвид, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на което се основава искът. Индивидуалният административен акт има своето допуснато по силата на закона предварително изпълнение и е елемент от сложния фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. Едва след настъпване на този факт, може да се приеме, че ще се промени правоотношението. Предвид характера на договора за доставка за процесния период месец август 2015 г. и претенцията за заплащане на цена за този период, не може да се приеме, че фактът, който може да настъпи от отмяна на индивидуален административен акт е преюдициален за спорното правоотношение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че постановеното определение за спиране на производството поради наличие на висящо административно дело, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид отговора на поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК въпрос 2 настоящият съдебен състав намира, че няма такъв разрешен въпрос от въззивния съд. В мотивите си въззивният съд не е излагал съображения за вида на обжалвания индивидуален административен акт и разрешаването на посочения въпрос не е обусловило постановения акт по делото.
Ето защо ще следва да се приеме, че по този въпрос не следва да с се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 230 от 09.04.2019 г. по ч.т.д. 196/19 г., Апелативен съд – [населено място], Търговско отделение.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК, определение № 230 от 09.04.2019 г. по т.д. 196/19 г., Апелативен съд – [населено място] и потвърденото с него определение № 227 от 18.01.2019 г. на ОС – Варна, ТО по т.д. 801/18 г., с което производството по делото е било спряно, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК и
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – [населено място] за продължаване на производството по него.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: