4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 597
С., 07.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7726/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Н. чрез пълномощник адв. С. Б. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 3756 от 22.05.2013 г. по в. гр. дело № 16883/2012 г. на Софийски градски съд, с което родителските права по отглеждане и възпитание на детето Б. [дата на раждане] са предоставени за упражняване на майката М. З. И., при която е определено местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения на бащата Н. Б. Н. с детето Б. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа събота до 20.00 часа в неделя с преспиване и 20 дни през лятото по време несъвпадащо с годишния платен отпуск на майката; Н. Б. Н. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дете Б., чрез неговата майка и законна представителна М. З. И. в размер на 150 лв. считано от 05.04.2011 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване.
Решението се обжалва в частта относно определените мерки за лични отношения с детето и размера на присъдената издръжка.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – следва ли съдът да включи в режима на лични отношения между бащата и детето и дни през училищните ваканции и официалните празници за страната; в интерес на детето ли е лятната ваканция да бъде разпределена по равно между родителите и при определяне размера на издръжката длъжен ли е съдът да се съобрази с възможностите на родителя, дължащ издръжка. Жалбоподателят се позова на съдебна практика на Софийски градски съд без данни представените съдебни решения да са влезли в сила по първите два въпроса и на Постановление № 5/1970 г. П. по третия въпрос, чрез които поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата М. З. И. чрез пълномощник адв. Х. М. – Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че изложението не е мотивирано и чрез поставените правни въпроси се оспорва правилността на решението. Изложени са съображения и в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 59, ал. 3 СК и по чл. 142 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси относно определените мерки за лични отношения между него и малолетното дете, чрез които изразява несъгласие с определения режим, който намира, че ограничава контактите му с детето през лятото, по време официалните празници за страната и ученическите ваканции.
При определяне мерките за лични отношения между детето и родителят, който не упражнява родителските права, съдът се ръководи от интересите на детето. Преценката за обема на личните отношения при определяне на мерките се извършва от съда, която следва да отчита моралните качества на родителя, неговия родителски и възпитателски капацитет, отношението му към детето изразено в негови лични усилия положени при отглеждането и възпитанието по време на брака, привързаността на детето към този родител и наличието на създадена между двамата емоционална връзка, която следва да продължи и се укрепи, въпреки раздялата между родителите. Обема на мерките за лични отношения се определя с оглед конкретните обстоятелства по делото, които за всеки отделен случай са различни, но обединени и подчинени на принципа за приоритетно отчитане интереса на детето (П. № 1/74 г.).
Решението в частта, относно определените мерките за лични отношение между детето и родителят, който не упражнява родителските права е постановено в съответствие с посочената съдебна практика. Съдът е съобразил режима на лични отношения с интереса на детето, при установено нежелание на детето да контактува с бащата, поради системно упражняван физически тормоз върху майката в негово присъствие и наличие на данни за такъв тормоз и върху детето. Определения режим ще съдейства за възстановяване на връзката между двамата, преценен като достатъчен да се изградят отношения на доверие и привързаност, без страх на детето от бащата.
Въпросът относно размера на определената издръжка не е разрешен в противоречие със съдебната практика установена с П. № 5/16.11.1970 г. и П. № 5/30.11.1981 г., според която възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Преценката на съда, че бащата може да предостави издръжка на детето в размер на 150 лв., при такъв дял на участие в издръжката и на майката, която ще полага й грижите по отглеждането и възпитанието на детето, съответства на доказателствата по делото, на нуждите на детето, на възможностите на задълженото лице и на целите на издръжката посочени в цитираната задължителната съдебна практика.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представените от жалбоподателя решения на СГС, без доказателства да са влезли в законна сила съдебни актове, нямат характер на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не подлежат на обсъждане.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение по представен списък за разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3756 от 22.05.2013 г. по в. гр. дело № 16883/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. Б. Н. да заплати на М. З. И. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ