О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 08.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1785/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. на Р Б. е подала касационна жалба вх. № 10096/21. 12. 2011 г. срещу решението от 02. 12. 2011 г. по гр. д. № 2070/2011 г. на Софийския апелативен съд, към която са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, В. А. Г. от [населено място], счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд, с въззивно решение по гр. д. № 2070/2011 г. е отменил решение по гр. д. № 5241/2008 г. на Софийския градски съд в частта, с която П. е осъдена да заплати на Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 15 000 лв. до присъдения размер 20 000 лв., отхвърлил иска на В. Г. за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 15 000 лв. до претендираната сума 20 000 лв. и оставил в сила същото решение в частта, с която е осъдена П. да заплати на Г. сумата 450 лв. обезщетение за имуществени вреди. Жалбата на П. е срещу определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по съображения, че той е завишен в нарушение на принципа за справедливост, а присъждането на обезщетение за имуществени вреди е изцяло неправилно.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди за сумата 15 000 лв. въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в нарушение на задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968 г., ТР № 1/2001 г. и ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е, че определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и присъждането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение на защитата на Г. в наказателното производство, са правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е неоснователно, тъй-като не е налице противоречие със задължителната практика на касационния съд. Въззивният съд е изложил ясно и конкретни мотиви относно естеството и степента на причинените на ищеца неимуществени вреди, като е посочил, че той е бил 73 дни в ареста, 54 месеца под домашен арест и наказателното преследване срещу него е предължило седем и половина години от привличането му като обвиняем с прокурорско постановление от 28. 03. 2001 г. до влизане в сила на 7. 11. 2008 г. на оправдателната присъда. Моралните страдания на ищеца са доказани от свидетелските показания, цитирани от въззивния съд, който се е позовал и на опитните правила и житейската логика относно причинно следствената връзка между наказателното производство и психическите травми и поражения на ищеца. В този смисъл решаващият съд е приложил точно закона и задължителната съдебна практика – посочените постановление на ВС и тълкувателни решения на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Различията на сумите, присъждани от съдилищата, не се дължат на противоречива практика, а на индивидуалността на отделните случаи, тъй-като вредите са обусловени от личността на пострадалия и конкретните обстоятелства по всяко отделно дело – продължителност на наказателното преследване, свързаните с него санкции като мерки за неотклонение, обществена гласност на наказателното производство и др.. С решение, постановено по реда на чл. 290, на 22. 06. 2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., ІV г. о. на ВКС е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. на друго лице, спрямо което е водено наказателно производство в продължение на пет години и три месеца от 23. 09. 2002 г. до окончателната оправдателна присъда на 11. 01. 2008 г., което е показател, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело не е в завишен размер.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв., представляващи платен адвокатски хонорар в наказателното производство. Въззивното решение в тази част е съобразено с последователната и задължителна практика на ВКС. С решение по гр. д. № 55/2009 г., решение по гр. д. № 563/2009 г., двете на ІV г. о. и решение по гр. д. № 1651/2009 г., ІІІ г. о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че направените от ищеца разходи в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02. 12. 2011 г. по гр. д. № 2070/2011 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на П. на Р Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: