О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София, 09.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 265 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „И” Е. , гр. Г. чрез процесуалния му представител адв. Х срещу определение от 05.02.2010г. по ч. т. дело № 13/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 1* от 16.09.2009г. по гр. д. № 3695/2009г. на Варненски районен съд, 26 състав. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото пред Варненски районен съд, образувано по искова молба на „И” Е. , гр. Г. срещу Й. К. Д. от гр. В. с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Релевира доводи, че е налице уважителна причина за невнасяне на възнаграждението за особен представител – към въззивната жалба са представени доказателства, че представляващият и управляващият дружеството е бил извън страната. Отказът на Районен съд Варна за връчване на книжата по делото чрез друг способ – от частен съдебен изпълнител, е незаконосъобразен и е в нарушение на правата на ищеца. Неправилен е изводът, че по делото няма данни за друг адрес на ответника, тъй като искането за връчване на книжата чрез ЧСИ е било уважено, то такъв адрес е щял да бъде посочен или частният съдебен изпълнител е щял да бъде заведен на място в една от вилните зони на гр. В., където няма точен административен адрес. Частният жалбоподател инвокира довод, че процедурата по връчването на книжа по делото чрез частен съдебен изпълнител е нова за българското правораздаване, няма утвърдена трайна практика по прилагането й, поради което въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че поради неоткриване на ответника на посочения в исковата молба адрес е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, отразеният в представената от ищеца адресна справка адрес съвпада с този по исковата молба, поради което е призоваването е прието за редовно на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и на ищеца е даден срок за внасяне на разноски за особения представител с предупреждение, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено. Решаващият съдебен състав е установил, че срокът за плащане на разноски за особен представител е продължаван неколкократно, включително с оглед изменение на размера е определен нов срок с начало 08.07.2009г., в края на който е подадена молба с искане призоваването да се извърши чрез частен съдебен изпълнител, но друг адрес за призоваване не е посочен. След изтичането на последния удължен срок производството е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че липсата на връзка между процесуален представител и неговия доверител не е уважителна причина за поредно продължаване на срока, тъй като не е от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее, както и поради това, че страната е узнала за дължимостта на определените разноски за особен представител още на 12.06.2009г. и е имала достатъчно време да организира заплащането им. По отношение на искането за призоваване чрез частен съдебен изпълнител е направен извод, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение като е отказал такъв начин на призоваване, поради това че няма данни за друг адрес на ответника, освен посочения в исковата молба, който е настоящ и постоянен адрес и на който е залепено уведомлението.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въз основа на изложените в частната касационна жалба доводи релевантният за спора въпрос е процесуално правен и може да бъде уточнен по следния начин: може ли да се извърши връчване на призовка от частен съдебен изпълнител по чл. 42, ал. 2 ГПК след като е извършено връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК под практика на ВКС се имат предвид тълкувателните решения, приемани на основание чл. 124 ЗСВ, тълкувателните решения, приемани от Върховния съд и Върховния касационен съд при действието на ЗСВ от 1994 г. /отм. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г./ и тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд – чл. 59 ЗУС /отм. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./. По релевантния за спора въпрос не е налице задължителна съдебна практика на ВКС.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение, в случая определение, въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Частният жалбоподател не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по релевантния за настоящия спор процесуалноправен въпрос.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Въпросът „може ли да се извърши връчване на призовка от частен съдебен изпълнител по чл. 42, ал. 2 ГПК след като е извършено връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК” не е от значение за точното прилагане, както и за развитието на правото, тъй като в тази насока разпоредбите на чл. 42 и чл. 47 ГПК са достатъчно ясни. Посочените правни норми установяват различни начини на призоваване и след като е извършено редовно призоваване по единия начин, не е необходимо да се извършва призоваване по другия начин от същия адрес, на който страната вече е била редовно призована.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 05.02.2010г. по ч. т. дело № 13/2010г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.