О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.597
гр. София, 10.07..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 285 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Божидар П. Т. , в качеството му на Е. “Б”, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “. № 48, ет. 2 е подал в срок касационна жалба против въззивното решение от 7.11.2008 год. по гр. д. № 3172/2007 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 18.07.2007 год. по гр. д. № 7228/2005 год. на Софийски районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на касатора, че К. Т. Л. е собственик на празно дворно място с площ 495 кв. м. в гр. С., ж. к. “М”, представляващо имот пл. № 2* в парцел **** в кв. 10 и касаторът е осъден да му предаде владението на същия имот, както и да му заплати, на основание чл. 59 ЗЗД, обезщетение за ползуването на имота в периода 27.08.98 год. до 27.10.98 год. в размер на сумата от 400 лв., със законната лихва от 14.09.2000 год. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата недопустимост, с оглед наличието на влязъл в сила отказ от иск по чл. 108 ЗС от праводателката на ищеца К. Л. , представляващ пречка за предявяване на същия иск от последния. Счита, че изводът на въззивния съд за липса на обективно и субективно тъждество между настоящия иск и този, предявен от праводателката на ищеца по предходното дело, е направен в нарушение на чл. 220, ал. 1, чл. 224 и чл. 119, ал. 2 от отменения ГПК. Касаторът поддържа и евентуално становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи за легитимацията на ищеца за собственик на спорния имот и основанието, на което касаторът се намира в имота. Иска обезсилване на въззивното решение, респ. отмяната му и вместо това производството по делото се прекрати, респ. исковете бъдат отхвърлени.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като счита, че както по въпроса за допустимостта на производството по исковете, по които е налице влязъл в сила отказ от праводателката на настоящия ищец, така и по въпроса за легитимацията на същата за собственик на възстановения по ЗСПЗЗ бивш земеделски имот на основание съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, без да е налице решение на поземлената комисия като компетентен за това орган, е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, илюстрираната в Тълкувателно решение № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, т. 1 по отношение компетентността на органа, имащ право да издава решения за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновава с необходимостта да бъде отстранена непоследователната и противоречива съдебна практика, изразяваща се в постановените от двете инстанции в настоящето производство противоречиви актове.
Ищецът К. Т. Л. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по направеното от касатора, ответник по исковете, възражение за недопустимост на предявения иск по чл. 108 ЗС с оглед наличието на направен отказ от него на праводателката на настоящия ищец К. Л. , като го е намерил за неоснователно поради липсата на обективно и субективно тъждество между предявения от праводателката на ищеца иск за собственост, основан на наследство и възстановяване на земеделския имот по ЗСПЗЗ и предявения в настоящето производство иск от нейния правоприемник, на друго придобивно основание – договор за покупко-продажба. Този въпрос е релевантен за изхода на делото, но за да е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване – противоречие с практиката на ВКС /т. 1/ касаторът следва да обоснове наличието му. В соченото Тълкувателно решение № 1/97 год. този въпрос не е предмет на произнасяне, а друга задължителна за съдилищата практика не е приложена. Позоваването в хода на образуваното настоящо производство на съдебно решение по гр. д. № 3952/2006 год. на СРС, 31 състав е по конкретен спор, но не обуславя и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като последното предполага да са налице влезли в сила съдебни решения, в които въпросът за допустимостта на иска при наличие на предходен отказ, да е разрешен по различен начин. В случая представеното решение на СРС не е влязло в сила, поради което и дори да се приеме наличие на различно решаване на въпроса, с оглед изложените в него мотиви, то и това основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
По въпроса за компетентният да постанови възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ орган, действително въззивният съд е приел, че праводателката на ищеца се легитимира като собственик на основание съдебното решение, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, като се е позовал на същото ТР № 1/97 год. относно конститутивното и вещноправното му действие. Обсъдил е неговата валидност, както и материалната му законосъобразност, въпреки липсата на възражения в тази насока от страна на ответника, с оглед останалите представени по делото доказателства. За да уважи предявения срещу ответника иск обаче, съдът е приел, че същият не противопоставя правно основание, на което да е в имота с оглед неговата защита срещу иска – наличието на отстъпено му право на строеж и започнал такъв преди 1.03.91 год. Поради това и поставеният в изложението въпрос за конститутивното действие на решенията на поземлените комисии /сега ОбСЗ/, но не и на заместващите ги съдебни решения в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, не обуславя изхода по спора за собствеността, с оглед изводите на въззивния съд за неоснователността на възраженията на ответника по предявения иск. Затова и дори да се възприеме за правилна поддържаната от касатора теза, то това не би довело до друг извод с оглед предприетата от него защита против иска, противопоставяйки възражение за наличие на отстъпено му право на строеж и реализацията му преди 1.03.91 год. Отделно от това в представеното тълкувателно решение, т. 1 предмет на разглеждане е въпросът за действието на решенията на поземлените комисии – конститутивни или декларативни са те, поради което и не е налице поддържаното в изложението противоречие по разглеждания въпрос за приетото от съда възстановяване на собствеността с постановеното в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдебно решение. Затова не е налице поддържаното основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория поставен въпрос.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал възможните му хипотези, между които не е посочената необходимост за отстраняване на непоследователна и противоречива практика, изразяваща се в различните съдебни решения, постановени от двете инстанции в настоящето производство. За да е налице това основание на приложното поле на касационното обжалване, следва произнасянето на съда по поставените въпроси да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се постигне отстраняване на неясни или непълни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в случаите, когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Такива доводи не се поддържат от касатора, поради което и в заключение на изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 154 от 7.11.2008 год. по гр. д. № 3172/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.