О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 29.06.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 30/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. Т. П. , срещу въззивното решение № 419 от 09.10.2009 г. по в. гр. д. № 373/09 г. на Б. ския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касация Б. Б. Т. и Т. Б. С. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 3* от 16.12.2008 г. по гр. д. № 1246/07 г. на Районния съд гр. Р. и вместо него е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че Р. Б. Т. , починала на 16.07.1975 г., е била собственица на овощна градина с площ 3.000 дка в местността “Ш” в землището на гр. Б. преди внасянето на имота в ТКЗС.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищецът, който е наследник по закон на А. Г. П. – дъщеря на общата на страните наследодателка Р. Т. , не е доказал същата да е придобила по давност спорния имот, който съставлява част от имот № 1* с площ 13.277 дка, възстановен в съществуващи стари реални граници на ответниците като наследници на Б. Г. Т. – син на Р. Бл. Т.
С оглед на горното, въпросите, свързани с приложението на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, действително са от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор. За да се допусне обаче касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо въззивният съд да е разрешил конкретно формулирани от касатора въпроси при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, които следва да се мотивират и обосноват. Сочи се, че в случая съществен е материалноправният въпрос за правото на собственост върху земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС. По него съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд е последователна и непротиворечива, а приложението й към всяка отделна хипотеза е с оглед на обстоятелствата по конкретния случай. Сред представените от касатора решения не фигурират такива, в които правният въпрос да е разрешен по противоречив от приетия от въззивния съд начин.
Предмет на иска в разглеждания случай е имот с площ 3.000 дка като част от овощна градина от 12.000-13.000 дка, собственост на Г. И. Т. , починал през 1931 г. и оставил за наследници по закон съпруга Р деца: Александра – наследодателка на ищеца, Б. – наследодател на ответниците, и Б. Ищецът се е позовал на давност в полза на преживялата съпруга Р. Т. по отношение на спорната част от 3.000 дка, записана в нейната опис-декларация за членство в ТКЗС, но непосочена в данъчните партиди /картони/ от 1949-1956 г. според издателя на документите ОС “З” гр. Б. съхраняваща оригиналите на данъчните картони на Община Б.. О. са противопоставили възражение за давност в полза на един от низходящите – техния наследодател Б. Т. , декларирал в същия период 1949-1956 г. притежаван от него имот от 13.000 дка. Събрани са и гласни доказателства, както и заключение на техническа експертиза, които въззивният съд обсъдил.
Основателно се поддържа от касатора, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато не се оспорва произходът на имота от общ на страните наследодател, тежестта на доказване не пада изцяло върху ищеца. Ответникът, ако отрича негови права, следва да посочи и докаже своето придобивно основание, осъществено към момента на образуването на ТКЗС. В този смисъл е р. № 72 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 6458/2007 г. на ВКС, I-во г. о. Обжалваното решение не му противоречи, защото конкуренцията на въведените от страните придобивни основания въззивният съд е разрешил след преценка на конкретните данни и като е приложил основното правило в гражданския процес, че ищецът следва да докаже правопроизводящите за претендираното придобивно основание факти и обстоятелства. Касаторът е изложил доводи за неправилно възприемане и за необсъждане на всички факти и обстоятелствата и на представените доказателства, за нарушаване на правилата за доказателствената тежест, за това, че фактическите и правни изводи не съответстват на данните по делото, във връзка с които се позовава на р. № 72 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 6458/2007 г. на ВКС, I-во г. о. и р. № 230 от 02.06.1994 г. по гр. д. № 779/1993 г. на ВС, IV-то г. о. Тъй като по съществото си те представляват оплакване за касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване, не могат да се обсъждат в настоящия етап на касационното производство.
Касаторът сочи, че като е признал правото на собственост на един от наследниците – едно от децата, и е отрекъл правото на съпругата на общия на страните наследодател, по отношение на част от земеделския имот на същия, въззивният съд е постановил решение, което противоречи на практиката на Върховния касационен съд по аналогични случаи: р. № 40 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 5747/2007 г. на I-во г. о.; р. № 172 от 14.04.2009 г. по гр. д. № 6246/2007 г. на II-ро г. о.; р. № 1* от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4960/2007 г. на IV-то г. о.; р. № 1* от 26.01.2009 г. по гр. д. № 4384/2008 г. на III-то г. о. и р. № 472 от 30.05.1994 г. по адм. д. № 5163/1993 г. на ВС, III-то г. о. С тях са разгледани спорове за материални права върху земеделска земя, която произхожда от общ наследодател на страните, при въведено твърдение за придобиването им по давност от един от сънаследниците, като е прието, че те следва се възстановят на всичките наследници по закон. Така дадените правни разрешения са относими към конкретните казуси. Затова и приетото в обжалваното решение, което е със същия предмет, но при различна фактическа обстановка, не обосновава противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай твърдението на ищеца, че собственик на спорния имот към образуването на ТКЗС е била съпругата на общия наследодател, е останало недоказано. Това разрешение е следствие от конкретните данни по делото и тяхната преценка от решаващия съд, а не е резултат от противоречивото тълкуване и прилагане на закона.
Следващият поставен въпрос е за приложението на нормите, уреждащи придобивната давност, и по-конкретно на чл. 34 от Закона за давността /отм./, чл. 79, ал. 1 и пар. 4 от ПП на ЗС. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че Р. Бл. Т. не е упражнявала владение /не е обработвала имота/, с което е отрекъл първата предпоставка за придобиването на имота на оригинерното придобивно основание. Поради това не е изложил, а и не е бил длъжен да изложи съображения по приложението на тези разпоредби, както и по представените доказателства за направено през 1940 г. предложение до А. Г. П. за делба на имотите, останали в наследство от Г. Ив. Т. , и по проекта за доброволна делба от 1943 г., който не е подписан от П.
Решението по гр. д. № 979/2005 г. на Районния съд гр. Р., с което в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по иск на М. Т. П. е признато правото на наследниците на Р. Бл. Т. да си възстановят собствеността върху спорния имот, не се ползува със сила на пресъдено нещо в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както счита касаторът, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./.
В обобщение, не е налице първото заявено основание за допускане на касационно обжалване, което следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид факта, че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика, включена в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/- обжалваното решение не противоречи на постоянната практика на Върховния касационен съд.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, която е основание на предявения иск за защита на собствеността, не е неясна, а по приложението й има утвърдена съдебна практика, която не е противоречива. Не се разкрива и необходимост от корективно тълкуване и затова разглеждането на настоящия случай не би допринесло за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
В останалата част приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК повтарят изложените в депозираните две касационни жалби отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Недопустимо е основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване да се излагат чрез повторение на касационните отменителни основания, които ще станат предмет на проверка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 419 от 09.10.2009 г. по в. гр. д. № 373/09 г. на Б. ския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: