Определение №597 от по гр. дело №469/469 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 597
 
София, 24.06.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  петнадесети юни,  две хиляди и  девета    година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова
дело № 469/2009  година.
 
 
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Ц. Н. Ц. и В. А. Ц., двамата от гр. С., са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 3093/2005 г. С допълнителна молба жалбоподателите са уточнили, че касационната им жалба се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК
Ответниците по касация, ищци по делото, Д. А. Б., К. А. А. и А. Р. Б., всички от с. Л., Община П., не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 5910/2004 г. е развалил договора за продажба на недвижим имот в с. Г., извършен с нот. акт № 133/25. 7. 2000 г. на нотариус Сн. С. , действаща в района на Софийския районен съд. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 23. 5. 2008 г. по гр. д. № 3093/2005 г..
В допълнителната молба към касационната жалба е заявено от жалбоподателите, че основният аргумент за допускане на касация е обстоятелството, че съдът е приел за доказателство, копие на частен документ, без да е представен оригинала, поради което заключението на вещото лице – графолог, извършено въз основа на ксерокопие на документа, неправилно е кредитирано от съда.
С оглед на така направеното уточнение на искането за допускане на касационно обжалване, касационният съд счита същото за несъстоятелно.
Искането не съответства на хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не е посочен правния въпрос, чието разрешаване от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС и касае точното прилагане на закона. Въпросът за съдебната преценката на заключението на вещото лице – графолог относно авторството на подписите на ответниците по иска върху ксерокопие на разписка за парични суми, е част от дейността на съда по обсъждане на доказателствата и в конкретния случай заключението на графическата експертиза няма определящо значение при разрешаване на спора. Въззивният съд е изградил изводите си въз основа на извънсъдебното признание на спорните по делото обстоятелства, което признание е направено от ответникът по иска Ц. под формата на обяснение пред полицейски служител. Ответникът Ц. е признал, че действителното споразумение между страните е за продажба на 750 кв.м. от имота, целият с площ 1526 кв.м., на цена по 10 лв. кв. м. и че сумата, платена от него и съпругата му, като купувачи, на продавачката на имота е 3790 лв.. Въз основа на тези признания, решаващият съд, е приел, че се касае за значително неизпълнение на задължението за плащане на цената на продадения имот, което е основание за разваляне на договора.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 23. 5. 2008 г. по гр. д. № 3093/2005 год..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top