3
гр. д. № 1212/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 598
София, 13.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1212/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. А. А. и С. Ф. А., двамата от [населено място], [община], срещу решение № 227 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 105/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 346/09 г. на РС-Левски и спорът е решен по същество като е отхвърлен предявения от касаторите срещу З. Г. Д., Д. С. М. и Е. С. М. ревандикационен иск за 120 кв. м., съставляващи част от УПИ VІІ-218, в кв. 32 по плана на [населено място] от 1999 г. по съображения, че тази площ не е част от собствения на касаторите имот, тъй като с плана от 1999 г. е включена в УПИ V-219, собствен на ответниците по иска, както и поради това, че имотът на ищците не граничи с имота на ответниците.
К. довод е за необоснованост на изводите. Относно предпоставката за допускане касационна проверка се поддържа, че съдът с решението е разрешил процесуалните въпроси за постановяване на решение при напълно изяснено дело, за възприемане на установеното с техническата експертиза и нарушение на процесуалните правила при допускане на допълнителна експертиза. Тези въпроси се определят като съществени за изхода на спора, тъй като след решаването им са формирани правните изводи на съда, от решаващо значение за изхода на спора.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторите по време на брака си през 1990 г. са придобили правото на собственост върху УПИ VІІ -157 с площ от 830 кв. м. по действащия план от 1990 г. През 1996 г. на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ между касаторите и лицата Й. А. Д. и М. П. М. е постигнато споразумение за продажба на 320 кв. м., които са били придадени към придобития в съсобственост от Д. и М. парцел VІ-156. Останалите 510 кв. м. от имота на ищците, за които с плана от 1999 г. е отреден парцел VІІ-218, се владеят както следва: 120 кв. м. от наследниците на С. Д. – ответниците по иска З. Д., Д. С. М. и Е. С. М. и 390 кв. м. от касаторите. Това е установено с приета техническа експертиза, която след оглед е констатирала, че вътрешните регулационните граници между парцелите, а сега УПИ, не са материализирани и начинът на ползване на имотите не съответства на придобитите права.
По действащия регулационен план от 1999 г., за имотът на касаторите е отреден УПИ VІІ-218. Спорната площ от 120 кв. м. е приобщена към УПИ V-219 като е оградена с „примитивна ограда”, по данни на вещото лице и се ползва от ответниците.
От представената скица към заключението, прието от първоинстанционния съд, се установява, че по действащия план УПИ V-219 не граничи с УПИ VІІ-218 на касаторите.
Въззивния съд служебно е допуснал изслушване на техническа експертиза, която установява, че по силата на регулацията от 1999 г. площта на бившия парцел VІІ-157 е „разпределена” като 440 кв. м. са включени в УПИ VІ-217, а към УПИ V-219 са включени 230 кв. м., от които 110 от към северната регулационна линия и 120 от към южната регулационна линия. От това е направен отново извод, че спорните 120 кв. м. са собственост на касаторите.
Въз основа на тези данни съдът е достигнал до извода, че от приетата по делото експертиза от първоинстанционния съд не става ясно къде е ситуирана границата между имотите на касаторите и ответниците и не е идентифицирана спорната част от имота на ищците. От приетата допълнителна експертиза пред въззивния съд е намерил, че част от бившия парцел VІІ-157 с площ от 170 кв. м. и повдигната в лилав цвят по скицата към заключението ( л.31) не попада в собствения на касаторите УПИ VІІ-218. Част от тази площ от 120 кв м. попада в имота на ответниците, а другите 50 кв. м. са включени в УПИ VІІІ-228. С това е мотивирал извод, че спорната площ от 120 кв. м. е собственост на ответниците, без да посочи основанието за придобиване. С тези съображения ревандикационния иск е отхвърлен като неоснователен.
При така установените данни и извършени процесуални действия основателен е касационният довод за постановяване на решението при нарушаване на съществени правила задължаващи съда да приключи устните състезания и обяви делото за решаване, когато спорът е изяснен напълно от фактическа страна; нарушено е задължението на съда да обсъди в съвкупност и в хронологична последователност осъществилите се правнорелевантни факти и да определи произтичащите от тях правни последици. Тези процесуалните въпроси са разрешени в противоречие с трайната практика по прилагане нормите на чл. 149, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 ГПК (чл. чл. 186 и 188, ал.1 ГПК отм.), изразна която са както постоянната практика на ВКС така и формирана с т. т. 7 и 8 от Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1953 г., Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Не са налице другите поддържани основание по т. 2 и 3 ГПК. Позоваване на тях е направено формално, без да се конкретизира кои са решени въпросите от съда, от значение за изхода на конкретния спор, които се решават противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В тази част касационната жалба не удовлетворява изискванията за редовност, което е основание да не се допусне касационна проверка по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 105/2010 г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: