О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.598
гр. София, 15.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1832 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение №1119 от 04.04.2016 г. по ч.т.д.№957/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №101600 от 04.02.2015 г. по т.д.№1074/2010 г. на СГС, с което е върната въззивна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу решение №1908 от 23.11.2015 г. в частите му, с които е назначен синдик, определен е размер на възнаграждението му и е определена дата за провеждане на първо събрание на кредиторите на [фирма].
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустим ли е инстанционен контрол върху производни части на решението за възобновяване по чл.632, ал.2 от ТЗ. 2. Подлежи ли на обжалване положително възобновително решение по чл.632, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производство по несъстоятелност.
Поддържа се, че първият от формулираните въпроси е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №171 от 05.12.2011 г. по т.д.№567/11 г. на ВКС, ТК и решение №188 от 04.12.2012 г. по т.д.№323/2012 г. на ВКС, ТК, а по отношение на втория от въпросите се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до извод за недопустимост на въззивната жалба, с която е обжалвано първоинстанционното решение по чл.632 от ТЗ в частта му за назначаване на временен синдик, за определяне на възнаграждението му и за свикване на първо събрание на кредиторите /в частта, с която производството по несъстоятелност е било възобновено, решението не е обжалвано/, въззивният съд е приел, че в обжалваната част решението има характер на определение, което с оглед разпоредбата на чл.613а от ТЗ не подлежи на обжалване. Посочил е, че назначаването на синдик, определянето на възнаграждението му и свикването на първо събрание на кредиторите е в правомощие на съда по несъстоятелността по движението и администрирането, включително и служебно, на производството по несъстоятелност, предоставено е в негова изключителна компетентност от закона, поради и което въведеният в чл.613а от ТЗ инстанционен контрол за законосъобразност е недопустим.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Спрямо първия от поставените въпроси, макар и обусловил решаващата воля на съда, не се установява наличие на поддържаното от частните касатори основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Освен, че в посочените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК решения на ВКС, не се съдържа отговор на въпроса относно допустимостта на инстанционен контрол върху производни части на решението /касационното обжалване е било допуснато по въпроси, нетносими в конкретната хипотеза/, то от мотивите на цитираните решения е видно, че съставите на ВКС не са приели, че решението за откриване на производство по несъстоятелност може да се обжалва във всички негови производни части, а напротив – изрично е посочено, че подлежи на обжалване решението само в тези негови производни части, които могат да бъдат предмет на обжалване.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви и поради обстоятелството, че предмет на въззивната жалба не е било първоинстанционното решение в частта, с която е възобновено производството по несъстоятелност, въпросът дали подлежи на обжалване положително възобновително решение по чл.632, ал.2 от ТЗ, не се явява обуславящ и по него касационно обжалване също не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1119 от 04.04.2016 г. по ч.т.д.№957/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.