О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 18.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2463/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. Г. К., чрез адв. С. В., АК – П., против решение № 134 от 28. 03. 2017 г. по в. гр. д. № 128/2017 г. на ОС – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 15 от 06. 01. 2017 г. по гр. д. № 1771/2016 г. на РС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от П. Г. К. против А. К. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23, ал. 1 СК, за признаване за установено между страните по делото, че ищецът е изключителен собственик на масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в парцел VII, в кв. 24 по плана на [населено място], общ. П.. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, точка 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба А. К. П., чрез адв. И. П., АК – П., изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Исковото производство е образувано по подадена от П. Г. К. против А. К. П. искова молба, с което се претендира признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на масивна едноетажна жилищна сграда, построена в парцел VII, в кв. 24 по плана на [населено място], общ. П.. В исковата молба са изложени твърдения, според които страните са били съпрузи от 20. 06. 1992 г. до 2013 г., когато бракът им бил прекратен с развод, с влязло в сила решение по гр. д. № 5065/2012 г. на РС – Пазарджик. През време на брака им в полза на П. Г. К. било учредено възмездно право на строеж върху държавен парцел, с договор от 3. 02. 1993 г., сключен между ищеца и Община-П., за сумата 1536 лв., платена на 12. 01. 1993 г., от родителите на ищеца. Твърди се, че родителите на ищеца финансирали изцяло проектирането на строежа, закупуването на строителните материали, заплащането на труда на майсторите, като намерението им е било да надарят само ищеца. В построяването на къщата не били вложени никакви семейни средства, нито ответницата има някакъв принос за придобиване правото на строеж и построяване на сградата.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което така предявеният иск е отхвърлен, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че правото на строеж върху парцела е било учредено в полза на ищеца П. К., на основание възмезден договор, сключен по време на брака му с А. П., прекратен с развод 2013 г., с решение от 19. 04. 2013 г. по гр. д. № 5065/2012 г. на РС – Пазарджик (не се спори, че бракът е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, без споразумение, което се установява и от служебно извършената справка). Строителството на едноетажната масивна жилищна сграда е осъществено също по време на брака на страните по делото, в периода 1994 г. – 1998 г. (гласните доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза, протокол на ДПК за установяване годността на ползване на строежа и разрешение за ползване № 794/27. 10. 1998 г.). Според събраните гласни доказателства родителите на ищеца заявявали, че новата къща се строи „за младите“ (св. К., св. К.). Родителите на ищеца са закупили строителни материали на обща стойност 4984 деноминирани лева (видно от представени 33 бр. фактури и касови бележки). Те плащали на свидетелите Л., Г., М., А. за свършени строителни работи на обекта. Майката на ответницата също подпомогнала строителството, като дала на ищеца 1000 долара за къщата, а на дъщеря си – два пъти по 500 долара, които пари била получила от продажба на магазин в [населено място]. Дядото на ответницата С. У., заедно с приятели, участвал при изкопаването на основите на къщата, а след монтирането на дограмата нощувал на строежа, за да го пази. Ответницата носила храна на работниците. Голямата дъщеря на страните е родена 1995 г. и първоначално за нея се грижила майка й, а след навършване на двегодишна възраст – майката на ответницата. В периода на строежа на къщата ищецът и ответницата отглеждали краставици, които се изкупували на едро, за продажба в София. Според заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на построената сграда, съобразно цените на труд и материали към извършване на съответните строителни работи, възлиза на 48233, 42 деноминирани лева (без начислена печалба). За периода 1994 г. – 1998 г. полученото нетно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 1637, 38 деноминирани лева, на ответницата – на 308, 23 деноминирани лева, получените помощи за деца – на 51, 47 деноминирани лева, общо нетни доходи на семейството – 1997, 08 лв. Средният годишен разход на домакинство по данни на НСИ за същия период – на 4387, 30 лв. След построяването й, къщата била декларирана в данъчната служба и от двамата съпрузи.
От правна страна е прието, че ищецът не е изключителен собственик на процесната жилищна сграда, а само на 1/2 ид.ч. от правото на собственост, тъй като събраните по делото доказателства не налагат извода за пълна или частична трансформация на лични средства на ищеца, по смисъла на чл. 23 СК, при придобиването й, нито е оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос на двамата съпрузи при осъществяване на строителството на къщата. Прието е за недоказано жилищната сграда да е построена само със средства и материали, предоставени безвъзмездно от родителите на ищеца. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме за доказано и твърдението, че действията на родителите на ищеца по закупуване на строителни материали и плащане възнаграждения на работниците са израз на волята им да подпомогнат и надарят само него, а не него и съпругата му като семейство. Коментирана е практиката на ВКС, обективирана в решение № 84 от 26. 04. 2016 г. по гр. д. № 4903/2015 г., 1 г.о., решение № 222 от 24. 06. 2011 г. по гр. д. № 982/2010 г., 1 г.о., решение № 81 от 15. 03. 2011 г. по гр. д. № 172/2010 г., 2 г.о., според която при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение – ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, е изразено съгласие само този съпруг да бъде надарен и само той е изразил воля за приемане на дарението, а ако е сключен с двамата съпрузи, е изразена воля за надаряване на семейството, дарената сума е съпружеска имуществена общност и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиване на имуществото. Презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК е приета за необорена, тъй като е доказано по делото, че съпругата също има принос в придобиване на жилището, изразяващ се в грижа за домакинството, отглеждане на детето, влагане на получено от нея трудово възнаграждение за издръжка на семейството, подпомагане дейността по отглеждане на краставици с цел допълнителни приходи, приготвяне храна за работниците на строежа.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът дали в случаите, при които родителите на единия съпруг безвъзмездно финансират придобиване на имущество от съпрузите по време на брака им, следва да се предполага, че целта им е да надарят само съпруга, чиито родители са, а не и двамата съпрузи като семейство.
Твърди се, че приетото от съда по този въпрос противоречи на решение № 81 от 15. 03. 2011 г. по гр. д. № 172/2010 г., на ВКС, 2 г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Така твърдяното противоречие не е налице.
В посоченото решение е разгледан случай, при който е сключен договор за дарение само между единия съпруг и родителите му, като е прието, че след като другият съпруг не участва при сключване на договора, то той не придобива част от подареното – той самият не е изразил съгласие за придобиване по дарение и договорът не обективира воля на родителите да надарят и неучаствалия при сключването му съпруг. В настоящия случай нито се твърди, нито има данни за сключен договор за дарение на парични средства или строителни материали само между ищеца и родителите му. Твърденията и данните по делото са за безвъзмездно финансиране строителството на сградата от родителите на ищеца чрез закупуване и предоставяне на строителни материали и плащане възнаграждения на работниците. Изводите на въззивния съд са, че тези действия (закупуване на строителни материали и плащане на работниците) сами по себе си не установяват твърдението на ищеца, че волята и намерението на родителите му била да подпомогнат и надарят само него, а не него и съпругата му, като семейство. Изводът на съда е основан и на гласните доказателства, установяващи изявления на родителите на ищеца, според които къщата се строи „за младите“. Въззивното решение не съдържа извод, обратен на този в решението на ВКС – не се приема, че сумата, дадена безвъзмездно на единия съпруг от неговите родители по договор, сключен помежду им без участието на другия съпруг, следва да се счита дарена и на двамата съпрузи, независимо, че единият от тях не е участвал при сключване на договора.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 790 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 28. 03. 2017 г. по в. гр. д. № 128/2017 г. на ОС – Пазарджик.
ОСЪЖДА П. Г. К. да заплати на А. К. П. сумата 790 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: