4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№598
гр. София, 19.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 402 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Б. Д. срещу определение № 31 от 20.01.2011г. по в. ч. гр. дело № 23/2011г. на Търговищки окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на [фирма], [населено място] против разпореждане № 4885 от 05.11.2011г. по ч. гр. дело № 2000/2010г., с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място] общо за сумата 60 249,61 лв., представляваща задължение по договор за банков кредит от 14.05.2008г., включващо главница и лихви.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроса за реквизитите на извлечението от счетоводни книги в противоречие с трайноустановената практика на ВКС /определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІI т. о., определение № 697/19.11.2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. д. № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о./, който въпрос се решава противоречиво от районните и окръжните съдилища и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Е. Н. Х. като [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че не са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представеното извлечение от сметки не съдържа данни от счетоводните книги за дължимите към банката суми по дати съгласно погасителния план, както и това дали и в какъв размер са постъпвали тези вноски от длъжника, поради което не може да се прецени дали вземането е изискуемо За да е налице изискуемост на вземането, следва да се прецени дали изявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита е правомерно, т. е. дали съобразно клаузите на договора е налице такова неизпълнение, което дава право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изцяло. Проверката става на базата на подробните счетоводни записвания за дължимите суми към датата на падежа на всяка вноска, постъпилите суми и датите, на които това е станало. Поради това, че извлечението от счетоводните записвания не отговаря на изискванията на закона, съдът е приел, че не може да провери редовността на изявлението на банката и дали то може да породи желаните правни последици относно изискуемостта на цялото вземане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос за реквизитите на извлечението от счетоводните книги на банката е от значение за спора. По отношение на този въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като е формирана съдебна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа данни за личността на длъжника и на кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преценявано във връзка с твърдението кога са спрели плащанията или кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
В настоящия случай в представеното извлечение от счетоводните книги не е посочено кои вноски и в какъв размер не са платени, като това не е посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката- заявител е длъжна да посочи в заявлението обстоятелствата, въз основа на които е обявила кредита за предсрочно изискуем, и да удостовери тези обстоятелства с извлечението от счетоводни книги, договора за банков кредит и доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.
Поради това, че въззивният съд се е съобразил с трайноустановената съдебна практика, не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Представените от частния жалбоподател заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и определения на ВКС не установяват противоречива практика, тъй като в тях не е поставен въпроса следва ли в извлечението от счетоводните книги и съответно в заявлението да се посочи кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31 от 20.01.2011г. по в. ч. гр. дело № 23/2011г. на Търговищки окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.