О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 02.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 898/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1208 от 12.07.2012 год., по в.т.д.№ 1000/2012 год., с което след отмяна на решението на Варненския районен съд № 58 от 06.01.2012 год., по гр.д.№ 3338/2011 год., в частта за отхвърляне на предявения „Б. Б. К.” Е. , [населено място], установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за разликата над сумата от 2 500 лв. до пълния заявен размер от 12 000 лв., е приел за установено, че касатора, като ответник, дължи на ищеца още сумата 9500 лв. – неплатено възнаграждение по договор за търговско представителство от 13.08.2007 год. и фактура № 64/17.12.2010 год. за месеците септември- декември 2009 год., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1327/2011 год. на В. и е осъден последния за заплащане на деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 3 463.33 лв..
В останалата част, за присъдената, на осн.чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, сума от 2 500 лв. първоинстанционното решение на Варненския районен съд е влязло в сила и не е предмет на предприетото обжалване.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Основно касаторът възразява срещу действителността на сключения договор, предвид структурната обособеност на праводателя му –ДП ”С. И В.”, гр.София и произтичащото от чл.34 от ПДСДПСВ /ДВ бр.14/2010 год./ изискване за изрично упълномощаване на директора на съответното поделение от главния директор на ЮЛ за сключване на конкретната сделки, изпълнението по която е предмет на спора, за да може валидно да се счете за ангажирана правната сфера на последното.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че „обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС”, изразена в решение № 157 / 28. 12. 20122 год.,по т.д.№ 126/2011 год. на І т.о. и решение № 27/ 08. 06.2011 год., по гр.д.№ 102/2010 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване,позовавайки се на отсъствие на формулиран от касатора правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който да е идентичен с разрешените от ВКС в посочените и приложени с касационната жалба съдебни актове, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване поради следното:
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който включващ се в предмета на делото да е от обуславящо значение за крайния правен резултат, съобразно разяснения в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02.2010 год., което само по себе си, при създадената с действащия ГПК процесуална уредба на факултативен касационния контрол, изключва наличието на процесуална възможност за касационната инстанция да извърши възложената от законодателя селекция за допускане на касационното обжалване.
От обстоятелството, че значимостта на конкретния правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК не се определя от приетата по делото фактическа обстановка, която винаги е съобразена с отделните факти и доказателства, а от правните изводи на съда по същество на спора, следва, че този правен въпрос не може да бъде изведен от касационната инстанция въз основа на въведените от касатора в обстоятелствената част на изложението- молба, пороци на обжалвания съдебен акт.
Последните, като относими към правилността на обжалваното въззивно решение, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Отделно от това, подобен подход за установяване на релевантния за решаващите правни изводи на въззивната инстанция правен въпрос, би бил в нарушение на принципа за равенството на страните в процеса и на диспозитивното начало, тъй като в случая не се касае до доуточняване или преформулиране на вече формулиран от страната правен въпрос, а до извеждането му вместо жалбоподателя.
Затова и съпоставката между изводите на Варненския апелативен съд с извадените от касатора цитати от посочената в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика ВКС, създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК,с оглед установяване на поддържаното несъответствие на обжалваното въззивно решение с последната не може да бъде възприета като конкретен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделно от това самият коментар на жалбоподателя в тази насока сочи, че същият отъждествява по начин, лишен от основание в процесуалния закон, поддържаните и в касационната жалба оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение с предпоставките за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивният съд, позовавайки се на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, поради необжалване на първоинстанционното решение на В. в неговата осъдителна част за сумата 2 500 лв. – присъдено на ищеца възнаграждение по процесния договор за търговско представителство, въобще не е обсъждал действителност на сделката, с оглед въведеното от ответника правоизключващо възражение, обосновано със сключването и от лице без представителна власт и в този см. необходимостта или не от изрично упълномощаване на директора на строително поделение [населено място], поради което цитираните мотиви на приложените решения на ВКС са неотносими и към съжденията на въззивния съд по същество, на които касаторът се позова, макар и те да са ирелевантни за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК не е аргументирано, поради което настоящият съдебен състав не е длъжен да го обсъжда- арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна, с отговора по чл.287, ал.1 ГПК, е претендирала заплащане на направените деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които, при този изход на делото в касационната инстанция следва да и бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в размер на сумата 1300 лв. – реално заплатено адвокатско възнаграждение на адв. И. Г. – Р., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие/ без № / от 28.09.2012 год..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1208 от 12.07.2012 год., по в.т.д.№ 1000/2002 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на „Б. Б. К.” Е., [населено място] сумата 1300 / хиляди и триста лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: