О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 20.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2486/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, предявена от адвокат Р. Д. Д. като процесуален представител на Г. Я. С.-П., Я. Я. С. и Т. Я. П. срещу определение №296 от 23.05.2017г., постановено по ч.т.д.№238/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, Т.О, в частта му, с която са оставени без уважение частните жалби на адв. Р. Д. против определение №314/31.01.2017г. по т.д.№204/2016г. на Варненски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното определение е неправилно и необосновано. Оспорва се извода на въззивния състав, че в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА при безплатно процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че и при безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв. на основание чл.78 ГПК съдът е длъжен да присъди възнаграждение на адвоката по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение в размер, представляващ сбор от дължимите възнаграждения за всяко едно от представляваните лица.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос, за който твърди че попада в очертаното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК приложно поле за касационен контрол, а именно: „Следва ли в хипотезата на предоставена на основание чл.38 ал.1 т.2 във вр. с чл.36 от ЗАдв. безплатна адвокатска помощ при представляване от адвоката на повече от един ответник, съдът да определи възнаграждение в минимум по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от представляваните на основание чл.78 ал.4 ГПК?”. В изложението се твърди, че въпросът е решен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение №855/9.12.2014г. по ч.т.д.№2934/2014г. на ВКС, І т.о. и в определение №528/20.06.2012г.. по ч.т.д.№195/2012г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор [фирма], в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение като се сочи, че в представените определения на ВКС не се дава отговор на поставения от касатора правен въпрос. Отделно се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на спора.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение №3820/28.11.2016г. по т.д.№204/2016г. на В., поправено с определение №3820 от 28.11.2016г., е осъдено дружеството [фирма] да заплати на адвокат Р. Д. като пълномощник на Г. Я. С.-П., Я. Я. С. и Т. Я. П. сумата 19 275лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 във вр. с ал.1т.2 ЗАдв.
С определение №314/31.01.2017г. по т.д.№204/2016г. на В., постановено на основание чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на адвокат Р. Д. вх.№209/5.01.2017г. за изменение на определение №3820/28.11.2016г. на В. в частта за разноските с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. за всеки един от представляваните ответници.
С обжалваното пред касационната инстанция определение №296 от 23.05.2017г. по ч.т.д.№238/2017г. въззивният състав е оставил без уважение частните жалби на адвокат Р. Д. срещу определението на Варненски окръжен съд от 31.01. 2017г. в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК. Въззивният съд е посочил, че в хипотезата на безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника-адвокат, поради което безплатното процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки един от представляваните. Съдът е аргументирал горния извод и с обстоятелството, че целта на разпоредбата е осигуряване на квалифицирана правна помощ на изброените в ЗАдв. лица при осигуряване на възнаграждение на пълномощника съобразно изхода на делото и за съответния вид работа.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт. Формулираният от касатора въпрос: Следва ли в хипотезата на предоставена на основание чл.38 ал.1 т.2 във вр. с чл.36 от ЗАдв. безплатна адвокатска помощ при представляване от адвоката на повече от един ответник, съдът да определи възнаграждение в минимум по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от представляваните на основание чл.78 ал.4 ГПК?” покрива същността на правния спор и по този начин е относим изцяло към правилността на обжалвания съдебен акт.
Но дори да се приеме, че въпросът е значим по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, очертана в представените от касатора определения (отделен е въпросът, че определение №528/20.06.2012г.. по ч.т.д.№195/2012г. на ВКС, ІІ т.о. е постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК и не представлява задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК). В посочените определения не е даден отговор на поставения от касатора въпрос (дали се дължи възнаграждение за всеки един от представляваните в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.), а единствено е аргументиран извода, че на пълномощника, оказал безплатна адвокатска помощ при позитивен изход на делото за представляваните, следва да се присъжда възнаграждение, което в случая е направено от първоинстанционния съд с присъденото възнаграждение в полза на адвокат Р. Д. размер на 19 250лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №296 от 23.05.2017г., постановено по ч.т.д.№238/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, Т.О.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :