О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 23.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №753/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ц. Д. И. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат П. П.,против решение от 26.04.2012г. на Окръжен съд [населено място],постановено по гр.д.№81/2012г. по описа на същия съд,с което е отменено решението на Районен съд [населено място] от 10.01.2012г,постановено по гр.д.№157/2011г. по описа на същия съд за отхвърляне на предявеният от Р. П. Р. против Ц. Д. И. иск с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за сумата 4600 лева,представляваща равностойността на извършените от него подобрения в описания в решението недвижим имот и вместо него е постановено:осъжда Ц. Д. И. да заплати на Р. П. Р. сумата 4600 лева,представляваща равностойността на извършените от него подобрения на описания недвижим имот,присъдени са разноски по делото,като признава право на задържане в полза на Р. П. А. върху недвижимия имот и потвърждава решението на първоинстанционния съд в останалата му част.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че с подадената касационна жалба против въззивното решение обжалва същото в частта му,с която е изменено решението на първоинстанционния съд и е осъден да заплати на ищеца Р. П. Р. сумата от 4600 лева,като/цитирам/:
„Моля да приемете,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1 и 3 от ГПК по следните съображения:
1.С обжалваното решение Монтанския окръжен съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос,който е решил в противоречие с практиката на ВКС-ППВС №6/27.12.1974г.,което указва от който момент започва да тече погасителната давност на владелеца за подобрения в чужд имот,от кой момент владението се превръща в държане.
Владението се превръща в държане от момента,в който собственика смути със свои правни действия владелеца.Така с нотариална покана от 09.12.2005г. ,собственика Ц. И. Д. е заявил категорично,че прекратява даденото по-рано пълномощно,въз основа на което ищецът Р. владее имота до тогава.Именно от получаването на Нотариалната покана от 09.12.2005г. Р. се превръща от владелец в държател,а не след 31.01.2006г.,както е приел въззивният съд.
На второ място са допуснати от въззивния съд и съществени процесуални нарушения.
Така искът се явява напълно недоказан.Очевидно е разминаването между претенциите на ищеца,отразени в исковата му молба и уточнени в допълнителната искова молба с изготвената съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава.
Въззивният съд се е произнесъл по една немотивирана жалба-подадена в нарушение на член 260,т.3 ГПК.Макар,че в същата е отразено,че ще развие жалбата си в допълнителна молба,такава не е последвала.Напротив в с.з. пред въззивния съд повереникът му развива доводи и съображения,които не са развивани пред първонистанционния съд-в нарушение на член 266,ал.1 ГПК е тези доводи са взети предвид от въззивния съд при изготвяне на решението му.
По този начин е нарушено правото на повереника ми на процесуална защита-а именно за първи път пред въззивния съд се защитава от някои доводи на противната страна.
Моля да приемете,че тези въпроси са от значение за правилното решаване на делото.Така допуснатите нарушения са довели до неправилно тълкуване на доказателствения материал от въззивния съд поради което съдът е направил погрешни правни изводи.”
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Преди всичко,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен за го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на цитираното изцяло по-горе изложение на касатора,липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда,а се навеждат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото контрола за законосъобразност на въззивното решение ще се осъществи,след като то бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил правните изводи на съда,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2012г. на Окръжен съд –Монтана,постановено по в.гр.д.№81/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: