О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 598
гр. София, 23.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18.09.2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2366 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби от на пълномощника на Н. С. А. срещу определение №344 от 14.02.2012 по ч. т. дело №4008/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на същата за допълване по реда на чл.250 ГПК на въззивното решение постановено от същия съд и по същото дело с постановяване на диспозитив за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Частният жалбоподател навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че молбата по чл.250 ГПК е подадена извън рамките на преклузивния едномесечен срок за това.
Ответната страна чрез своя представител е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което се оставя без разглеждане молбата за допълване на въззивното решение в частта за законната лихва, съставът на САС , ГК се е обосновал с изтичането на едномесечния преклузивен срок за подаване на молбата за допълване, съгласно чл.250 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният правен извод е правилен. Видно от доказателствата пои делото, въззивното решение, чието допълване се претендирало е връчено на жалбоподателката на 30.11.2012 г., а на процесуалния й представител на 28.11.2012 г., а молбата за допълване на същото, относно присъждане на законната лихва е подадена в съда на 13.01.2013 г. . По тези факти страните не спорят. От това следва, че в действителност не е спазен едномесечния преклузивен срок, който съгласно чл.250 ал. 1 ГПК започва да тече от за обжалваемите актове от датата на връчването им на страната, а за необжалваемите – от влизането им в сила. Следователно обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №344 от 14.02.2012 по ч. т. дело №4008/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.