3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 29.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6991 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 47 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 019/2013 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 2 от 27.06.2012 г. по гр.д. № С-1/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявени от Ж. Я. П. от [населено място] против П. и В. за сумата 534543,67 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 434543,67 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че с присъда от 22.03.1982 година по н.ох.д. № 1/1982 г. на Върховния съд на Република България, Ж. Я. П. е бил осъден на двадесет години лишаване от свобода, конфискация на цялото имущество, лишаване от право да заема ръководни и отчетнически длъжности и да живее в [населено място] за срок от 23 години. В изпълнение на прокурорско постановление е бил задържан под стража по мярка за неотклонение на 13.10.1981 г. до 22.03.1982 г., от когато е започнало изтърпяване на наложеното му с присъдата по н.ох.д. № 1/1982 г. на ВС на РБ наказание. С решение № 057 по н.д. 099/1990 г. на Военна колегия при Върховния съд на Република България, присъдата по н.ох.д. № 1/1982 г. е отменена на основание чл. 357, ал.1 НПК вр. с чл. 328, т.2 НПК(отм.). След връщане на делото за доразследване е било образувано сл.д. № VІІІ-017/1999 г. на Софийски военноокръжна прокуратура; на 12.06.2001 г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за 24 часа, а с постановление от 16.07.2003 година на Софийска военноокръжна прокуратура, наказателното производство срещу Ж. Я. П. за извършени престъпление по чл. 203, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 250, ал.2 вр. с ал.1, б. „а” НК е било прекратено на основание чл. 21, ал.1, т.3 НПК (отм.) поради изтичане на предвидената в закона давност. При така установените факти, в решението е прието, че тъй като наказателното преследване е било осъществено преди погасяване на наказателната отговорност по давност и производството не е продължило при условията на чл. 21, ал. 2 НПК (отм.) и приключило с оправдателна присъда, то органите на прокуратурата и следствието не отговарят за вреди по ЗОДОВ – освобождаването от наказателна отговорност на евентуалния извършител на престъплението поради изтекла давност изключва отговорността на правозащитните органи за вреди, тъй като извършените действия до изтичане на давността за законни.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Ж. Я. П.. Поддържа се, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите следва ли държавата да отговаря за вреди, когато лицето е излежало част от наказание „лишаване от свобода” по присъда, която е отменена изцяло, производството върнато във фаза съдебно следствие и прекратено поради изтекла абсолютна давност и кой е органът, който следва да носи отговорност в тази хипотеза. Изложени са доводи за постановяване на решението в противоречие с постановката на т. 9 от ТР № 3 от 2004 г. на ОСГК ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси относно отговорността на държавата за вреди от наказателно преследване, в т.ч. изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по присъда, която впоследствие е отменена и производството по върнатото за допълнителни следствени действия дело прекратено поради изтекла давност е намерил разрешение в т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС. Съгласно ТР № 3 от 2005 г., държавата не отговаря за вреди по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност. Процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността не дават право на обезщетение, защото са били законни, т.е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Изтичането на давността, изключваща наказателната отговорност и заличаване престъпния характер на деянието не дават право на обезщетение за вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, тъй като не са налице незаконни действия на правозащитните органи. Право на обезщетение обвиняемият (респ. подсъдимият) има само в случаите, когато наказателното производство е продължило по негово искане по реда на чл. чл. 24, ал.2 НПК (чл. 21, ал.2 вр. с чл. 21, т. 2 и т.3 НПК (отм.) и чл. 288, ал. 2 НПК (отм.) или прокурорът е внесъл предложение за оправдателна присъда и лицето е било признато за невиннно с влязла в сила присъда.
В съответствие с т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС, в обжалваното въззивно решение е прието, че наказателното преследване срещу ищеца е приключило с постановление за прекратяване на основание чл. 21, ал.1, т.3 НПК (отм.) поради изтичане на предвидената в закона давност и производството не е продължило по искане на обвиняемия, който не е бил признат за невинен с влязла в сила присъда, поради което държавата, чрез правозащитните си органи не отговаря за претърпените от ищеца по време на наказателното преследване вреди.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване поради противоречие на формираните в решението изводи с т. 9 от ТР № 3 от 2004 г. на ОСГК ВКС, която не е относима към процесното правоотношение – съгласно т. 9 от ТР № 3/2004 г., когато производството е продължило и след изтеклата давност по искане на подсъдимия или прокурора, държавата не отговаря за вредите само в случай, че подсъдимия бъде признат за виновен с влязла в сила присъда. По делото няма данни или твърдения, че наказателното производство е продължило и след изтичане на давността по искане на ищеца или прокурора, поради което приложима е не т. 9, а т. 8 от ТР № 3 от 2004 г. на ОСГК ВКС, което е съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 019/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: