4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
С., 03,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело №1103/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. И. С. от [населено място] против решение №395 от 30.09.2010 г. по гр.д. №550/2010 г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма]- [населено място] е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез своят процесуален представител – адв. К. е посочил, че като основание за частично обжалване се е позовал на „ следните текстове на глава ХХІІ от ГПК”: чл.280, ал.1,т.1 и чл.280, ал.1, т.3 и чл.284, ал.3 ГПК”, които е възпроизвел текстуално. Посочил е още, че „при позоваване на нарушение на материалноправна норма е достатъчно позоваването на самия закон и не се налага това да бъде съпроводено с практика на ВКС, защото закона е ясен и точен”. Развити са подробни разсъждения във връзка с твърдението, че касатора не бил страна по договора, посочен като „ ОУД”, както и доводи за неправилност на съдебния акт в контекста на становището му по спора. Във връзка с твърдението на страната, че „договора означава равнопоставеност на страните в него и изключва доминирането на едната страна над другата”, са цитирани и съдебни актове, в същият, според страната смисъл, които са приложени. След излагане на това свое разбиране, касаторът е поддържал, че позоваването на тези решения на ВКС, водело до извод, че практиката била последователна при спазването на „тези текстове” /непосочени/ и следователно било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/. Посочено е лаконично, че уважаването на касационната жалба, щяло да доведе и до точното прилагане на закона и развитие на правото, като това било основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той, въпреки изричните указания и дадената му възможност, не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на решението в частта му, с която e оставено в сила решението на първостепенния съд за уважаване на иска. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, приложените ТРОСГК №30/81г. и ППВС №4/83г. / включени като актове към основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ нямат никаква относимост към разглеждания случай третиращ иск за установяване на дължимост на вземане за неплатена топлинна енергия. Или така посочените решения са релевантни единствено и само като съдебни актове, включени в обхвата на сравняваните с въззивното решение съдебни актове, обуславащи наличие на предпоставките на основанието/т .2 ТРОСГТК №1/09г./, тъй като тяхното съдържание е неотносимо към въззивното решение въобще, поради това, че ТРОСГК № 30/81г. третира въпроса относно правното положение и възможности на третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, а ППВС№4/83г. разрешава въпроса относно нищожност на договори сключени между съпрузи за прехвърляне на имущество индивидуална собственост срещу издръжка и гледане, какъвто, както бе отбелязано не е разглеждания случай. Цитираните и приложени решения на тричленни състави на ВКС са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо тях страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на конкретен въпрос, какъвто не е поставила изобщо. Доколкото и не са развити никакви съображения за наличие на конкретно противоречие, а решенията са цитирани в контекста на становището на касатора, свързано с равнопоставеност на страните по договорите, то не се обосновава и основателен довод за допускане на касационно обжалване. Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общите твърдения за приложимост на конкретни нормативни актове, нито твърдението че по казус като конкретно разглеждания нямало съдебна практика.В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактическия състав на основанието, а възпроизвеждането на текста на нормата и твърдението че ВКС следва да уважи жалбата на страната не съставляват такива основания .
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 вр. ал.8 ГПК, вр. чл.7, ал.2 т.2 вр. чл. 9 Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 275 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №395 от 30.09.2010 г. по гр.д. №550/2010 г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. И. С. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 275лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: