3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр.София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 697/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К. и Г. Б. С. – К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6921/ 25.08.2016 г. по гр.д.№ 15255/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 42836/ 2012 г. По този начин, по предявените от А. П. Б. против жалбоподателите искове, квалифицирани по чл.31 ЗЗД и чл.108 ЗС, са унищожени сключените между А. П. Б., от една страна, като продавач и С. Г. К. (по време на брака му с Г. Б. С. – К.), от друга, като купувач, договори за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 149/ 2004 г. на нотариус рег.№ *** и за продажба на наследство от 28.12.2009 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 37449/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***. В отношенията между С. Г. К. и Г. Б. С. – К., от една страна, и А. П. Б., от друга, е признато за установено, че А. Б. е собственик ? идеална част от приземен етаж и от първи жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] на ? идеална част от мястото, в което сградата е построена, съставляващо У. **** от кв.** по плана на [населено място], като С. Г. К. и Г. Б. С. – К. са осъдени да предадат този имот на А. П. Б..
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите повдигат въпроса „При предявен иск по чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаемост на договор, сключен от дееспособно лице, което към момента на сключването не е могло да разбира или ръководи действията си, дали е достатъчно въззивният съд да обоснове направения извод въз основа на заключенията на вещите лица, които не са дали категорично становище по въпроса за разумно формиране на воля, а са изложили само предположения”. Според жалбоподателите въззивният съд разрешил този въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 3237/ 2008 г., ІІ г.о.).
Ответната страна, А. П. Б., оспорва жалбата. Счита, че формулираният от касаторите въпрос не е бил решен във въззивния акт, в чиито текст никъде не е посочено, че заключението на вещите лица почива на предположение. Установените по делото факти не съответстват на фактическата обстановка, приета в соченото от касаторите решение по гр.д.№ 3237/ 2008 г., ІІ г.о. Те съответстват на обстановката, приета в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№ 14/ 2010 г., ІІІ г.о., ВКС, съответно и правните разрешения в двата акта са идентични. Затова моли обжалването да не бъде допускано.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационния контрол е неоснователно.
Софийски градски съд е постановил обжалваното решение след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, от които е изградил собствени фактически констатации, след което е направил собствени правни изводи. От фактическа страна приел, че през 2009 г. с два отделни договора А. Б. продала на С. Г. К. (по време на брака му с Г. Б. С. – К.) притежавани от нея недвижими имоти в [населено място] и наследството, останало от майка й С. Г. К.. Към момента на сключване на сделките ищцата е била формално дееспособна, тъй като не е била поставена под запрещение, но здравословното й състояние към този момент не позволявало да разбира и ръководи действията си. До този извод съдът стигнал въз основа на обсъждане на еднопосочните заключения на единичната и тройната съдебно – психиатрични експертизи, които установяват при А. Б. параноидна шизофрения с непрекъснато протичане. Дебютът на заболяването е от 2006 г., като симптоматиката се е задълбочила през 2007 г., а към септември – декември 2009 г. заболяването е било в такъв стадий, който не допуска болната да е разбирала свойството и значението на извършваните от нея правни действия. Във връзка с възраженията на ответниците съдът посочил, че кредитира изцяло експертните заключения, които са категорични и се подкрепят от писмените доказателства (8 амбулаторни листа, констатиращи заболяването още към 2008 г. и епикризи за стационарно лечение) и от свидетелските показания на М. А. и Р. Й. (според които още към 2008 г. поведението на А. Б. е показвало значителни отклонения от нормата).
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът не е постановил акта си въз основа на заключения на вещи лица, съдържащи предположения. Експертните заключения по делото са базирани на факти и са категорични, а не вероятни. Освен това съдът е основал фактическия си извод за невъзможност (към момента на сключване на сделките) на А. Б. да разбира и ръководи действията си не само въз основа на експертните заключения. База за тази фактическа констатация съдът е намерил и в свидетелските показания, и в събраните по делото писмени доказателства. Правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. При допускане на обжалването се контролират единствено правните разрешения на инстанцията по същество, доколкото те са дадени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по тях има противоречива практика или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая въззивният съд не е постановил, че заключения на вещи лица, съдържащи единствено предположения за невъзможност за разумно формиране на воля, му дават достатъчно основание да установи този факт. Поради това поставеният въпрос е необуславящ и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато, в който случай е безпредметно да се обсъжда налице ли е някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6921/ 25.08.2016 г. по гр.д.№ 15255/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: