О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 300 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета инж. М. Ч., чрез процесуалния й представител адв. Д. С., против въззивното решение № 342 от 9 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 456 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г., с което е потвърдено решение № 320 от 28 май 2014 г., постановено по гр.д. № 223 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2014 г. за отмяната на незаконното уволнение на Л. И. К. от [населено място], за възстановяването на заеманата преди уволнението работа и за осъждането на общината да й заплати 3162 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 13 декември 2013 г. – 13 май 2014 г., ведно със законната лихва от 28 май 2014 г.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Като неправилен се оспорва изводът на съда, че при прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била инвалидизирана и като такава се е ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като в представеното решение на ТЕЛК изобщо не е описано инвалидизиране или процент неработоспособност. Сочи се, че правната норма изисква в случаите на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ работодателят да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда, когато работникът или служителят е трудоустроен, като нормата не обвързва трудоустрояването с процента намалена трудоспособност, и когато не е налице конкретно установена намалена трудоспособност при липса на произнасяне на съответния орган съгласно чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на ч. 333, ал. 1, т. 2 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Л. И. К. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
В. съд потвърждава обжалваното решение и препраща към констатациите на районния съд по фактите по спора. Не са открити нарушения на процесуалните правила при квалифициране на претенциите, събирането на доказателства и възможността на страните да осъществят защитата си. Оплакванията на работодателя във въззивната жалба са счетени за неоснователни, тъй като за безспорно установено е счетено, че към момента на уволнението ищцата е била инвалидизирана и се е ползвала с предварителната закрила при уволнение по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, но работодателят не е искал предварително разрешение от инспекцията по труда. Подчертано е, че работодателят не е изискал от ищцата информация за болестите, посочени в Наредба № 5/1987 г. (чрез съдебно-медицинска експертиза е установено, че ищцата страда от заболяване, посочено в наредбата), а за приложението на посочената закрила по КТ няма значение дали работодателят е поискал съответната информация и дали ищцата я е дала, тъй като закрилата има обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос.
Касаторът твърди, че по въпроса следва ли работодателят да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при извършване на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, при положение, че с издаденото ЕР на ТЕЛК работникът нито е трудоустроен (инвалидизиран), нито е налице какъвто и да било процент намалена неработоспособност, въззивният съд е дал разрешение в нарушение на задължителната съдебна практика, намерила израз в решение № 75 по гр.д. № 619/2010 г. и решение № 316 по гр.д. № 1545/2010 г., двете на ІV г.о. Според посочените решения, ВКС се произнася по въпроса за наличието на обуславяща връзка между трудоустрояването и процента намалена трудоспособност в контекста на установена намалена трудоспособност без произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването и необходимостта в тази хипотеза работодателят да иска съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. В настоящия спор още с исковата молба ищцата е заявила, че работодателят е нарушил изискването на КТ да поиска разрешение от инспекцията по труда преди уволнението на ищцата във връзка с нейното заболяване, което е включено в списъка на заболяванията по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, и работодателят е бил уведомен за заболяването по повод разрешен отпуск по болест. Обстоятелството, че в отговора на исковата молба работодателят е избрал да посочи, че представените от ищцата медицински документи не съдържат данни за процента трайна неработоспособност, вид и степен на увреждане на ищцата, нито за срока на определената намалена работоспособност, не означава, че ищцата се е позовала на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като изрично посоченото основание за незаконосъобразността на уволнението е, че то е сторено без предварително разрешение на инспекцията по труда по отношение на служителката, боледуваща от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването – основание по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Така основанията за незаконосъобразност на уволнението са посочени и в доклада на районния съд по чл. 146 ГПК, и така оплакването е било съобразявано при постановяването на първоинстанционното решение. При тези обстоятелства, дори ако въззивното решение беше основано на изводи за наличие на закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, то правният въпрос не би бил отправен към проблем, включен в предмета на спора по надлежния ред. Макар въззивният съд да е отбелязал, че ищцата е била инвалидизирана, след което е посочено, че по тази причина се е ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, изцяло съображенията на съда са центрирани около преценката за спазването на процедурата, свързана с преодоляване на закрилата, установена от законодателя в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – когато работникът или служителят, определени за уволнение по някоя от изрично посочените основания за това, боледуват от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Ето защо изрично поставеният правен въпрос е неотносим към надлежно въведените в процеса съображения, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 342 от 9 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 456 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: