3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 04,07,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №`768/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Х. Я. от [населено място] против решение № 1099 от 29.06.2012 г. по т.д. № 3386/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- К. Г. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Посочил е като правни въпроси – 1/ съдът не е обвързан с правната квалификация и основанието и следва да приложи точно закона с оглед на събраните и установените по делото факти” и 2 / „ Възможно ли е прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност да защити интересите за получаване стойността на дружествения си дял съобразно чл.127, вр. чл.125, ал.3 ГПК, с искане отправено към другия останал в дружеството съдружник, който става едноличен собственик на капитала на дружеството и акумулира в себе си стойността на този дял, като същевременно не извършва действия за изплащане на дължимото.” По т.1 на чл.280, ал.1 ГПК страната накратко е изложила своето разбиране като е повторила формулираното като въпрос №1 и е посочила, че в подкрепа на това нейно разбиране било и решение №72/10г. на ВКС, ІІ г.о. По вторият въпрос също така лаконично е изложено становището на касатора за това, че според него той има право на иск в конкретния случай. Заявил е, че съществуващата практика е недостатъчна и е счел, че по този начин обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Други доводи няма развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни въпреки, че са хипотетични и фактически, като не е обоснована връзката им с решаващите изводи на съда, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, страната е сочила само решение №72/10г. на ВКС, ІІ г.о., с което обаче въззивното решение е прието за неправилно, с оглед това, че съдът не е основал своето решение върху установените по спора обстоятелства, съгласно чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с доказателствата за собственост, които ищците е следвало да представят и тяхната допустимост съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Или не само, че това решение не съдържа изводи свързани с разглеждания иск по чл.125, ал.3 ТЗ, но и същото не е третирало въобще въпроса поставен от касатора под №1. В случая / доколкото общия довод може да се счете за такъв за недопустимост на акта/ предмета на делото е бил ясно очертан в исковата молба, страните също – ищецът е поддържал, че насочва претенцията си към ответника като физическо лице, с искане да му бъде заплатен дружествения дял в хипотеза на прекратено членствено правоотношение, поради изключване на съдружник и при възобновено производство по ликвидация на дружеството, с оглед неуредените отношения с Р. Я.. Така предявен иска правилно е квалифициран както от първостепенния, така и от въззивния съд по чл.125, ал.3 ГПК, тъй като определянето на правното основание на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. С оглед изложения предмет на решението на ВКС, ІІ г.о. с него изобщо не е разглеждан и втория поставен от касатора въпрос. Следователно, страната не установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на хипотетичен въпрос и общото твърдение, че съдебната практика била недостатъчна. Липсват доводи за неяснота или непълнота на приложима норма, която би обосновала нуждата от тълкуване, нито е мотивирана необходимост от промяна на съществуващата практика, поради което не се установява и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1099 от 29.06.2012 г. по т.д. № 3386/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: