1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
Гр. С., 06.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 888/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. С. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст.Х. от АК-С. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 281/03.06.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 259/2011 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Смолянския окръжен съд № 116/07.01.2011 г. по гр.д.№ 89/2010 г. въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу Н. С. С. от [населено място] иск по чл.240 ЗЗД за връщане на получена в заем сума в размер общо на 30 000 лева, за обезпечаването на която са издадени три броя записи на заповед съответно: от 28.02.2001 г. за сумата 5000 лева: от 11.04.2008 г. за сумата 10 000 лева и от 13.10.2008 г. за сумата 15 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, тълкувал е погрешно съдържанието на представените записи на заповед, които според касатора имат характер на разписки за получените суми. Това е довело до погрешни крайни изводи на съда досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата а именно: „Когато записът на заповед не притежава някои от задължителните реквизити по чл.535 ТЗ има ли значение то на разписка, удостоверяваща парично задължение на издателя към поемателя ?”.
Ответникът по касационната жалба Н. С. С. от [населено място] поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск по чл.240 ЗЗД. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото решаващият съд е приел, че представените три броя записи на заповед не доказват твърдяното каузално правоотношение, тъй като от съдържанието им не се установява сключването на договор за заем между страните. Направен е извода, че липсват данни, че посочените в менителничните документи суми са дадени в заем и в тази връзка записите на заповед /които не представляват действителни менителнични документи, тъй като не съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 535 ТЗ/ нямат характер на разписка, удостоверяваща получаването на тези суми. Прието е също, че ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на заемни правоотношения между издателя и поемателя, но в случая с оглед данните по делото каузалните правоотношения не са доказани.
По поставения от касатора-ищец съществен материалноправен въпрос относно връзката между записите на заповед и твърдяното каузално правоотношения по договор за заем като причина за издаването им, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване предвид наличието на съдебна практика на ВКС обективирана в решения постановени по реда по чл.290 ГПК, на които обжалваното решение не противоречи. По отношение поддържаното становище, че макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава за обезпечаване на едно каузално правоотношение, съдът е разгледал и обсъдил доводите на ищеца относно наличието на сключен договор за заем с ответника във връзка с посочените в трите записи на заповед суми – предмет на иска по чл.240 ЗЗД, в който мисъл е постоянната съдебна практика на ВКС. В случая, обаче, позоваването на записа на заповед има отношение към доказването, а не към основанието на иска – т.е. касае се за доказателствен, а не за юридически факт, който е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото. Анализирайки съдържанието на представените записи на заповед, въззивният съд е приел, че същите нямат характеристика на разписка за получаване на описаните с тях суми, нито свързват поетото задължение за заплащане на паричната сума с възникнало правоотношение по договор за заем. Твърдейки наличието на каузална сделка – заем, който е реален договор съгласно чл.240 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е предал на ответника в качеството му на заемат сумата, посочена в менителничния документ, чието връщане претендира. В този смисъл е р. № 141/08.03.2010 г. по т.д.№ 798/2008 г. на ВКС-ТК ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка, с оглед конкретните данни по делото искът по чл.240 ЗЗД е отхвърлен, тъй като не е доказано съществуването на заемни правоотношения между страните.
Действително, в приложеното към жалбата р. № 174/12.04.2005 г. по т.д.№ 431/2004 г. на ВКС, ІІ т.о. с оглед конкретните данни по делото е прието, че недействителния запис на заповед има характер на разписка за получена сума. В тази връзка в съдебната практика се приема, че когато нередовният менителничен документ съдържа елементите на действителен договор за заем е приложима конверсия на недействителният от към формата си менителничен ефект в действителен облигационен договор по чл.240 ЗЗД. Във всички случаи, обаче, фактът на получаване на сумата от ответника в заем не се презумира и при направено възражение, този факт следва да бъде установен от ищеца с всички допустими от ГПК доказателствени средства, което по настоящото дело не е сторено. В този смисъл е р. № 52/22.05.2009 г. по т.д.№ 695/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с процесуалните разпоредби на чл.154 ал.1 и чл.164 ал.1 ГПК и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира или не дадено доказателство. Извършената преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка неудачно е позоваването в касационната жалба на противоречие в съдебната практика, тъй като твърдяното различие в цитираните и приложени съдебни решения се дължи на различните факти установени по всяко едно от делата, а не на неправилно приложение на материалния закон. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, това са въпроси касаещи правилността на обжалваното решение и представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 281/03.06.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 259/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: