4
гр. д. № 458/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 598
София, 30.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 458/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. С. Б. срещу определение № 139 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 864/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано да бъде върната неправилно внесена държавна такса, представляваща разликата над 718.19 лв. до внесената сума от 2873 лв.
К. довод е за това, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос, може ли съдът да изиска внасяне на по-голяма държавна такса от дължимата съобразно посочената от ищеца цена на иска без да е допуснато увеличение на цената му по предвидения в закона ред.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Касаторката е предявила ревандикационен иск за недвижим имот УПИ VІІ в кв. 19 по плана на [населено място] и построената в него сграда. На 18.12.2009 г. по делото е постъпило удостоверение издадено от [община] за данъчната оценка на имота, която е определена на 71819.40 лв. С разпореждане от същата дата съдът е указал на ищцата да внесе д. т. в размер на 2873лв. (която сума представлява 4% от данъчната оценка вместо дължимата от 4% от ? от данъчната оценка, т. е. от 17953.85 лв. или възлизаща на 718.19 лв.). По повод следващо оставяне на исковата молба без движение с указание за вписването й, ищцата е поискала да й се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за данъчната оценка на имота, което й е необходимо за представяне пред службата по вписванията. В издаденото удостоверение на 08.12.2010 г. данъчната оценка е определена на сумата 359278.20 лв. При тези данни съдът е разпоредил на 09.12.2010 г. ищцата да внесе допълнителна държавна такса от 719.78 лв., тъй като съобразно актуалната данъчна оценка следващата се държавна такса възлиза на сумата 3592.00 лв., а тя е внесла само 2873.00 лв.
С молба от 30.12.2010 касаторката е поискала да й се върне надвнесената сума от 2154.81 лв. Позовала се е на първоначално посочената данъчна оценка на имота и на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК отм., съгласно която държавната такса се определя върху ? от данъчната оценка, поради което тя възлиза на сумата 718.15 лв., а не на определената от съда от 2873.00 лв.
С определение от 07.01.2011 г. Бургаски окръжен съд е отказал да върне исканата сума, като е приел, че не е надвнесена и че държавната такса следва да се определи съобразно данъчната оценка, която е актуална към момента на отстраняване нередовностите на исковата молба, а не към момента на предявяването на иска.
С обжалваното определение въззивният Варненски апелативен съд е потвърдил първоначалното, като е приел, че не се касае до определяне цената на иска от съда или до увеличаване на същата по инициатива на съда, а до съобразяване на дължимата държавна такса с данъчната оценка на имота, както повелява нормата на чл. 71, ал. 2 ГПК.
Определението на съда, с което е разпоредил внасяне на допълнителна държавна такса съобразно новата данъчната оценка на имота е незаконосъобразно.
Цената на иска се определя от страната при предявяване на иска. Въпросът за цената на иска може да бъде поставен в първото по делото заседание от ответника или служебно от съда – чл. 70, ал. 1 ГПК. В случая първото по делото съдебно заседание е проведено на 24.03.2010 г. В това заседание не е повдиган въпросът за цената на иска. Няма данни цената на иска да е променена по реда на чл. 214 ГПК. При тези данни не е имало основание за постановяване събиране на допълнителна държавна такса, както и да се откаже да се възстанови неправилно внесената в повече от дължимата такава. Промяната в данъчната оценка на имота по време висящността на исков процес, с предмет имота, не е основание да се събира допълнителна държавна такса.
Като е отказал да върне надвнесената такса и е разпоредил внасяне на допълнителна държавна такса, съдът фактически се е произнесъл по цената на иска в нарушение нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК, което е основание то да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационна проверка определение № 139 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 139 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него определение № 4 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 864/2009 г. на Бургаски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Да се върне на П. С. Б. сумата от 2154.81 лв., представляваща надвнесена държавна такса по гр. д. № 864/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: