Определение №598 от по гр. дело №138/138 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                          № 598
 
         
              София, 29.06.2010 год.
 
 
                                          В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
       Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
              Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                   ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
    
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№138 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
           
 
Производството е по чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2, изр.1, вр.чл.274, ал.1, т.2 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №290 от 31.07.09г. по гр.д. №548/09г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение №283 от 15.04.09г. по гр.д. №547/08г. на Великотърновския районен съд, с което е допусната делба на дворно място и къща в с. С., между Е, при равни квоти – по ? ид.част.
Въззивният съд е приел, че процесният имот има наследствен характер. Завещанието, с което майката на съделителките се е разпоредила със своята идеална част от имота в полза на една от тях – Е. В. П., е нищожно съгласно чл.21, ал.2 от ЗН, тъй като вменява на заветницата задължение да прехвърли собствеността на своя син В. , когато прецени, че е в негов интерес да стори това, но не по-късно от 5 години от смъртта на завещателката. Тъй като завещанието не поражда права, дяловете на съделителките се определят от разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН и са равни.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ответницата Е. В изложението към нея се поддържа, че става въпрос за завещание с тежест, а не за нищожно завещание, както неправилно е приел въззивният съд. По този правен въпрос въззивното решение влизало в противоречие с три решения на ВС и ВКС – решение №1194 от 30.07.1084г. по гр.д. №483/84г. на І ГО; решение №438 от 19.05.99г. по гр.д. №110/99г. на І ГО и решение №156 от 15.03.95г. по гр.д. №916/94г. на І ГО.
Ответницата в производството Е. Т. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Определящият изхода на делото материалноправен въпрос е за разликата между тежест на едно завещание и разпореждане, с което се вменява задължение на заветника да прехвърли завещаното имущество на трето лице. Представените от жалбоподателката решения не сочат на противоречива съдебна практика по този въпрос. Те са постановени по дела, по които са разисквани други въпроси, а не този, който е съществен по настоящото дело. И по трите дела е ставало въпрос за завещания с уговорка за даване на издръжка и гледане на завещателя или трето лице от заветника. И по трите дела съдът е приел нищожност на завещанията поради противоречие с изискването за безвъзмезден характер на този акт. В настоящия случай въпросите са други – как следва да се тълкува уговорката “Желанието ми, също така и желанието на покойния ми съпруг …….е жилищният имот, описан в т.2, да бъде прехвърлен в собственост на внука ми В. след време, когато майка му прецени, че е в негов интерес да стори това, но не по-късно от 5г. от моята смърт” и дали е валидно завещание с такава уговорка. Ето защо в случая не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
На следващо място – с решение от 02.11.2009г. по същото дело, имащо характер на определение, е оставена без уважение молбата на съделителката Е за присъждане на разноски за въззивното производство. Съдът е приел, че разноските следва да бъдат присъдени по правилото на чл.355, изр.1 от ГПК едва с решението по извършване на делбата.
Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от Е. Т. Тъй като производството е по чл.274, ал.2 от ГПК, не следва да се преценява допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Текстът на чл.355 от ГПК е аналогичен на този по чл.293а от ГПК /отм./, създаден през 1983г. в съответствие със задължителните указания на ВКС в т.9 на ППВС №7/1973г., че разноските по делбени дела се разпределят съобразно признатия дял в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси – съобразно общите правила на чл.64 и 65 от ГПК /сега чл.78 от действащия ГПК/.
В настоящия случай се претендират разноски, направени от молителката по повод въззивна жалба, засягаща спорен въпрос в първата фаза на делбата, от отговора на който зависи определянето на квотите на съсобственост. Това е въпросът за валидността на завещанието на общата наследодателка, направено в полза на съделителката П. М. спорът да не е по присъединен иск в делбеното производство, той е по един специфичен спорен въпрос в първата фаза на делбата. Разноските по този спор, направени във въззивното производство, следва да се присъдят съобразно общите правила на чл.78 от ГПК, тъй като определянето им не зависи от стойността на дяловете, а от изхода на делото по този спор. Ето защо определението на въззивния съд по разноските, неправилно означено като решение, следва да бъде отменено и молбата на Е. Т. по чл.248 от ГПК – уважена. Молителката е направила разноски за въззивното производство в размер на 200лв. по договор за правна помощ от 06.07.2009г. с адв. Л, разноските са своевременно поискани в последното съдебно заседание, но не са присъдени от въззивния съд с решението по съществото на правния спор, а молбата за допълнителното им присъждане е депозирана своевременно, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, разноските са дължими и следва да се присъдят.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №290 от 31.07.09г. по гр.д. №548/09г. на Великотърновския окръжен съд.
ОТМЕНЯ решението от 02.11.2009г. по гр.д. №548/09г. на Великотърновския окръжен съд, имащо характер на определение по чл.248 от ГПК и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Е. В. П. от с. С., Великотърновска област, да заплати на Е. В. Т. от с. С. сумата от 200лв. – разноски за производството по гр.д. №548/09г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top