О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 03.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1844 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
В изложението към касационната си жалба Х. Б. Б. от гр. С. е посочил,че основанието за допустимост на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 09.06.2009г по гр.д. № 2599/2008г е това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-че въззивният съд се е произнесъл по такъв материално оправен или процесуално правен въпрос,който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
С обжалваното решение Софийският градски съд ІІ „Д” въззивен състав оставил в сила решението на Софийския районен съд от 26.05.2008г по гр.д. № 14758/2007г с което са били отхвърлени исковете на Х. Б. Б. срещу Националната е. компания ЕАД гр. С.,предявени на правно основание чл.220 ал.1 КТ за сумата 1 062 лева, на правно основание чл.224 ал.1 КТ за сумата 1 834 лева и на правно основание чл.226 ал.2 КТ за сумата 10 729 лева.
Макар че жалбата е насочена изцяло срещу решението на Софийския градски съд в изложението се акцентира на момента от който започва да тече погасителната давност по чл.358 ал.2 т.2 КТ-дали от датата на решението на ВКС-Р № 332 от 11.04.2007г по гр.д. № 1312/2004г 3 Г. О. или от датата на която е било връчена заповедта за уволнение- 22.10.1998г. и съобразно това уточнение ВКС ще се произнесе по настоящето дело. Защото ако не е посочен конкретният материално правен или процесуално правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,”обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол” и то е” …. само по себе си достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това…” /вж. Т. Р. № 1/2009г ОСГК /.
Върховният касационен съд след проверка на изложеното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,прие следното:
Искането не е основателно.
Софийският градски съд,действащ като въззивна инстанция правилно е приел,че и в този случай началният момент на изискуемостта на вземането както за присъждане обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 КТ, така и за присъждане обезщетение по чл.224 ал.1 КТ-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- е денят ” в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло до бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред”-т.е. приложил е точно разпоредбата на чл.358 ал.2 т.2 КТ,тъй като исковете и по двата текста от Кодекса на труда е следвало да се предявят съгласно чл.358 ал.1 т.3 , в тригодишен срок.
В случая изискуемостта е настъпила в деня,в който трудовото правоотношение е било прекратено-22.10.1998г-дата посочена в акт № 92 от 28.07.1998г за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и на която дата,видно от протокола на 5-членната комисия приложен на л.55 по гр.д. № 14758/2007г СРС 47 състав, е връчен акта за освобождаване от длъжност „началник управление „Пренос,разпределение и пласмент на е. енергия” в ЦУ на НЕК-ЕАД.
Сроковете са изтекли на 22.10.2001г, а исковете са предявени 7 години по-късно-на 26.08.2007г-т.е. били са погасени по давност..
По основният материалнопрвен въпрос-от кой момент започва да тече срока за предявяване на исковете по чл.358 КТ-дали от който вземането е станало изискуемо с получаване актът или заповедта за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя или от влизане в сила решението на съда,с което исковете на работника или служителя по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са били уважени-въззивният съд е постановил вярно и правилно решение: от датата на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора-чл.335 т.3 КТ.
По този начин Софийският градски съд е разкрил точния смисъл на правната норма и тъй като не съществува непълнота,неяснота или противоречие,не са налага преодоляването им чрез постановяване на решение по чл.290 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 09.06.2009г по гр.д. № 2599/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: