О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.599
гр. София,16.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№894 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. и И. К. Б. срещу решение №6 от 05.01.2018 г. по в.гр.д.№551/2017 г. на ОС София. С обжалваното решение, след отмяна на решение №106 от 12.06.2017 г. по гр.д.№454/2016 г. на РС Костинброд, са отхвърлени предявените от Б. И. Б. и И. К. Б. срещу „Райфайзенбанк /България/” ЕАД искове по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че поради погасяване на основание чл.739, ал.1 от ТЗ на вземане на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, произтичащо от договор за банков кредит от 28.08.2008 г., отпуснат в полза на „Про-мебел” ООД, е погасено и ипотечното право, учредено с нотариален акт №165, т.IV, рег.№4467, дело №687/29.09.2008 г., с който ипотекарните длъжници Б. И. Б. и И. К. Б. са учредили в полза на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД ипотека върху собствен недвижим имот с площ от 5 000 кв.м., с №311026, по плана на [населено място], [община] и искане за заличаване на ипотеката.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №459 от 14.06.2016 г. по т.д.№2815/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №478 от 24.07.2017 г. по т.д.№155/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №292 от 12.04.2016 г. по т.д.№1543/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №90 от 20.07.2016 г. по т.д.№865/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение: 1. Може ли да съществуват вземания на банката, която не ги е заявила в качеството си на кредитор в производство по несъстоятелност. 2. При положение, че търговец е заличен от търговския регистър и е престанала да съществува като правен субект в правния мир, носител ли е заличеното дружество на права и задължения и може ли да се ангажира отговорността на съдлъжниците, ипотекирали своя имот в полза на банката. 3. Ако обезпеченото вземане е погасено при условията на чл.739, ал.1 от ТЗ, то може ли да съществува по отношение на съдлъжниците при съобразяване на разпоредбата на чл.150 от ЗЗД.
Ответникът по касация „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, чрез процесуалния си представител заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, анализирайки разпоредбите на процесните договор за кредит, анекс №3, договор за встъпване в дълг и договор за ипотека по нотариален акт №165, том IV, рег.№4467, дело №687/29.09.2008 г., е приел, че ищците Б. И. Б. и И. К. Б. са учредили в полза на ответника „Райфайзенбанк /България/” ЕАД договорна ипотека за обезпечаване всички вземания на банката по отпуснатия с договора за банков кредит от 28.08.2008 г., кредит в размер на 100 000 евро, като в случая ищците са едновременно и ипотекарни длъжници, и солидарни такива. В този смисъл е достигнал до извод, че погасяване на вземанията по отношение на един от длъжниците /в случая дружеството кредитополучател – „Про-Мебел” ООД/ по реда на чл.739, ал.1 от ТЗ /с оглед непредявяването им в производството по несъстоятелност/ не освобождава от отговорност останалите солидарни длъжници и тъй като съществува непогасено задължение на ищците солидарни длъжници по договора за банков кредит от 28.08.2008 г., учреденото като обезпечение за всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана – ипотечното право би се погасило в случай, когато е погасено задължението на кредитополучателя по чл.739, ал.1 от ТЗ, но само когато обезпечава единствено неговите задължения.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне.
Формулираните от касаторите въпроси, свързани с погасяване на вземанията на банката спрямо дружеството кредитополучател, поради непредявяването им в производството по несъстоятелност, са решени от въззивния съд изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, вкл. и с тази, цитирана от касаторите – както бе посочено въззивният съд изрично е приел, че вземанията спрямо това дружество са погасени на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, респективно по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси, свързани с възприетото от съда становище, че съществуват непогасени задължения на останалите солидарни длъжници по процесния договор за банков кредит, поради което учреденото като обезпечение за всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана. Както бе посочено, решаващият извод на съда, че учредената от касаторите ипотека обезпечава всички задължения по договора за кредит, включително и техните като съдлъжници, а не само задълженията на кредитополучателя, е направен след анализ на разпоредбите на приетите по делото договори, което води до извод, че отговорите на формулираните въпроси по правило се свързват и са обусловени от конкретни факти и обстоятелства /с оглед конкретните уговорки, които страните обективират във всеки един договор/, които са релевантни за спора. Т.е. тези въпроси са фактически и се решават за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства и всъщност с поставянето им касаторите по същество оспорват правилността на решението, която обаче извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато освен, че не се твърди от касатора, в случая не се и установява/, не подлежи на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби
С оглед изхода на спора касаторите дължат на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №6 от 05.01.2018 г. по в.гр.д.№551/2017 г. на ОС София.
ОСЪЖДА Б. И. Б. [ЕГН] и И. К. Б. [ЕГН] да заплатят на Райфайзенбанк /България/” ЕАД,[ЕИК] сумата от 100 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.