4
определение по гр.д.№ 2405 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2405 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 1550 от 05.12.2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по в.гр.д.№ 1819 от 2016 г., с което е потвърдено решение № 3105 от 13.07.2015 г. на Варненския районен съд по гр. дело № 10 913 от 2013 г., с което е уважен положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 600 кв. м., находящо се в [населено място], обл. В., местност „М. рид“, съставляващо имот № 1675 в кв. 53 по плана на местността, при граници на мястото: път, имот № 16801, имот № 1676, имот № 2208, ведно с намиращата се в същото място постройка с площ от 35 кв. м., придобит на основание договор за покупко- продажба, обективирана в нотариален акт № 106 от 23.09.2003 г., том I, рег. № 871, дело № 67 от 2003 г. и е осъден ответника [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 1 000 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл.281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. В ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г./. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него съдебна практика /решение № 202 от 06.02.2012 г. по т.д.№ 87 от 2011 г. на ВКС, ТК, второ т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д.№ 991 от 2009 г. на ВКС, ТК, второ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д.№ 588 от 2010 г. на ВКС, ТК, второ т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.№ 454 от 2008 г. на ВКС, ГК, второ т.о., решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416 на ВКС, ТК, първо т.о. и на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните посочени от касатора и доуточнени от ВКС правни въпроси:
1. С оглед приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ, от кога следва да се счита, че търговецът е узнал за сделка, която подлежи на вписване в специалния имотен регистър или друг публичен регистър ?
2. Представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд неназначаването служебно на финансово-счетоводна експертиза и неизвършването на служебни справки във връзка с направеното от ответника възражение по чл.301 ТЗ ?
Освен това, касаторът твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по първия поставен въпрос и по въпроса:
3. Допустимо ли е да не се обсъжда възражение за давност, прието от съда в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ?
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди още, че обжалваното решение на Варненския окръжен съд е недопустимо като постановено по недопустим установителен иск.
В писмен отговор от 02.06.2017 г. ответникът по жалбата [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.
Върховния касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция преди изм.с ДВ бр.86 от 2017 г./ подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу Н. П. П., действащ като [фирма] установителен иск за собственост на недвижим имот, въззивният съд е приел, че [фирма] е собственик на този имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 106 от 23.09.2003 г., том I, рег. № 871, дело № 67 от 2003 г. Приел е, че ответникът не е придобил собствеността върху този имот на основание сделката по нотариален акт № 102 от 20.12.2007 г., том VI, рег.№ 12375 по нот.д.№ 1014 от 2007 г., тъй като тази сделка е недействителна на основание чл.38, ал.1 ЗЗД- с нея ответникът като пълномощник на [фирма] е прехвърлил на себе си процесния имот, без да е бил упълномощен да договаря сам със себе си.
По направеното от ответника във въззивната жалба възражение за приложение на чл.301 ТЗ /в смисъла, че следва да се приеме, че разпоредителната сделка от 20.12.2007 г. е била потвърдена от търговеца [фирма], тъй като той не е възразил веднага след узнаването й/, съдът е приел, че разпоредбата на чл.301 ТЗ не намира приложение по отношение на сделки, сключени при договаряне сам със себе си: разпоредбата на чл.301 ТЗ имала предвид потвърждаване на сделки на търговеца, извършени без представителна власт с трето лице, а не с мнимия представител.
Въпреки, че възражението за давност на ответника е било направено извън срока по чл.131 ГПК и същият не е посочил конкретен срок на владение, въззивният съд се е произнесъл по това възражение, като го е счел за неоснователно: тъй като ответникът, чиято е била докаозателствената тежест, не е доказал да е владял имота с намерение да го свои непрекъснато в продължение на 10 години, колкото е изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС срок за придобиване по давност при недобросъвестно владение.
Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение липсват основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради следното:
1. Първият поставен от касатора /с оглед приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ, от кога следва да се счита, че търговецът е узнал за сделка, която подлежи на вписване в специалния имотен регистър или друг публичен регистър/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради следното: Този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Видно от това решение, въззивният съд е счел за неоснователно направеното от ответника възражение, че оспорваната разпоредителна сделка от 20.12.2007 г. следва да бъде счетена за потвърдена от ищцовото дружество [фирма], не защото разпоредбата на чл. 301 ТЗ не се прилага по отношение на сделки, които подлежат на вписване в имотния регистър или в друг публичен регистър, а защото тази разпоредба не се прилагала по отношение на сделки, сключени при договаряне сам със себе си, каквато е процесната разпоредителна сделка от 20.12.2007 г.
2. Вторият поставен въпрос /представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд неназначаването служебно на финансово-счетоводна експертиза и неизвършването на служебни справки във връзка с направеното от ответника възражение по чл.301 ТЗ/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело и не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд въобще не е обсъждал и не е събирал доказателства относно това кога търговецът [фирма] е узнал за сделката от 20.12.2007 г. /с оглед приложението на чл.301 ТЗ/, защото е счел това обстоятелство за напълно неотносимо към делото- защото е приел, че разпоредбата на чл.301 ТЗ е неприложима към сделки, сключени при договаряне сам със себе си, каквато е процесната разпоредителна сделка от 20.12.2007 г.
3. Третият поставен въпрос /допустимо ли е да не се обсъжда възражение за давност, прието от съда в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не е отказал да обсъди направеното от ответника възражение за давност. Напротив, обсъдил го е и е изложил подробни мотиви защо счита това възражение за неоснователно.
Не съществува и вероятност за недопустимост на съдебното решение. Същото е постановено по положителен установителен иск за собственост, за предявяването на който ищцовото дружество има правен интерес, предвид съществуването на нотариален акт № 102 от 20.12.2007 г., който би могъл да легитимира ответника като собственик на имота, ако не бъде установена недействителността на обективираната в този нотариален акт сделка и не бъде установено по отношение на купувача по тази сделка [фирма], че ищцовото дружество е собственик на имота- предмет на сделката.
Касаторът не е посочил други правни въпроси от значение за конкретното дело. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС не може сам да поставя и разглежда други правни въпроси, извън посочените от касатора и извън въпросите, свързани с недопустимостта или нищожността на обжалваното решение. Поради това и с оглед изложеното по-горе по поставените от касатора правни въпроси, касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1505 от 05.12.2016 г. по в.гр.д. № 1819 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.