О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр.София, 19.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 562/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 3 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 1377/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 1791/ 2011 г. и по този начин са уважени предявените от С. Й. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 77/ 01.03.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „чистач” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 976,46 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпросите може ли съдът в разрез с доказателствата по делото да приеме срочен трудов договор за сключен за неопределено време; допустимо ли е съдът да изкривява постигнатите между страните по трудовия договор уговорки; допустимо ли е уволнението да бъде отменено поради това, че съдът е приел наличие на различно основание за уволнение от посоченото от работодателя; допустимо ли е съдът да постановява фактически неизпълними решения; следва ли уволнението да се счете за законно, ако се установи основание за прекратяване на трудовия договор, различно от посоченото в заповедта; при какви обстоятелства конкретен трудов договор може да се счете за срочен по т.1 и при какви – по т.2 на ал.1 на чл.68 от КТ. Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че по тях има противоречива практика, поради което моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна С. Д. оспорва жалбата като недопустима, от една страна – защото е пропуснат срокът за подаването й, а от друга – тъй като не са налице основанията на чл.280 ал.1 от ГПК. Поради това моли жалбата да бъде оставена без разглеждане по същество, евентуално – касационното обжалване да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима. Обжалваното решение е постановено на 30.01.2012 г. и в него е посочено, че може да бъде обжалвано пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните. [фирма] е получило препис от решението чрез процесуалният си представител на 13.02.2012 г. Касационната жалба е подадена в пощенско учреждение на 12.03.2012 г. (видно от приложения към делото пощенски плик), следователно едномесечният срок за подаването й е спазен. Няма основания жалбата да бъде оставена без разглеждане.
Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е работила на длъжността „чистач” в ответното дружество въз основа на срочен трудов договор от 2006 г. Договорът е бил сключен със срок до януари 2007 г., впоследствие с няколко допълнителни споразумения срокът на договора е бил продължаван, като с последното (от 28.01.2010 г.) е уговорен срок до 01.03.2011 г. и място на работа В. Т. – П.. На 01.03.2011 г. работодателят е издал и връчил на работника оспорената в настоящата производство заповед, с която е прекратил трудовото правоотношение поради изтичане на срока. Съдът е извел, че уволнението е незаконно, защото съгласно чл.68 ал.5 от КТ (и тъй като не са налице изключенията по ал.3 и 4), законът третира този договор като безсрочен и същият не може да бъде прекратен поради изтичане на срока му. По доводите на касатора, че договорът е бил сключен за извършване на определена работа, съдът е приел, че такава уговорка не е имало. Фактът, че е изтекъл срока на договора между работодателя и [фирма] за почистване на помещения в [населено място], съдът е намерил за ирелевантен, тъй като ищцата не е уволнена поради съкращаване на щата и наличието на това основание не може да се обсъжда.
При тези изводи на въззивния съд от поставените от касатора въпроси обуславят въззивното решение единствено тези, свързани със законността на уволнението в хипотеза, в която съдът е приел съществуването на различно от посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Тези въпроси обаче нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона развитието на правото, нито се установява практиката по тях да е противоречива. Приложените към изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК определения на ВКС не могат да бъдат основание за извод за наличие на противоречива практика (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а решенията на състави на ВКС не разрешават поставените от касатора и обуславящи въззивното решение въпроси. В приложените решения се разглеждат правни спорове по срочни трудови договори за завършване на определена работа, а процесният случай не е такъв. Трудовите договори между ищцата и ответника са счетени за сключени за определен срок, а не до завършване на определена работа, поради което обжалваното решение не се намира в противоречие с представените решения на ВКС, ІІІ г.о.
Въпросите нямат значение за точното прилагане на закона развитието на правото, защото практиката по тях е трайна и безпротиворечива. Съдът разглежда законността на уволнението, като изхожда от посочените от работодателя факти, въз основа на които той претендира възникването на правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Съдът не може да обяви уволнението за законно по фактически обстоятелства, на които работодателят не се е позовал в уволнителното волеизявление, макар такива да съществуват. Ако установи, че не е налице твърдяното от работодателя в уволнителния акт основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът уважава иска за отмяна на уволнението. Наличието на утвърдена практика (с която обжалваното въззивно решение е съобразено) изключва възможността поставеният въпрос да има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и по него обжалването не може да бъде допуснато.
Под формата на въпроси касаторът е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила (направени в разрез с доказателствата по делото фактически констатации, превратно тълкуване на доказателствата, фактическа неизпълнимост на съдебното решение). Тези доводи не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК и не са основание за допускане на касационно обжалване. К. съд може да обсъжда наличието на процесуални нарушения само ако е допуснал разглеждането на жалбата и е дал ход по същество, но не и в закритото заседание по допускането.
Що се касае до питането при какви обстоятелства конкретен трудов договор може да се счете за срочен по т.1 и при какви – по т.2 на ал.1 на чл.68 от КТ, то е направено общо и без връзка с правния спор между касатора и ответната страна. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., касационното обжалване може да бъде допуснато за да се отговори на конкретен, обусловил решението на въззивния съд, правен въпрос. Обжалването не може да бъде допуснато за отговор на абстрактно поставен и без значение за крайния резултат от спора въпрос.
Поради това не са налице предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 3 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 1377/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: