О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 20.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2487/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована частна касационна жалба), предявена от адвокат Р. Д. Д. като процесуален представител на Г. Я. С.-П., Я. Я. С. и Т. Я. П. срещу определение №456 от 31.07.2017г., постановено по ч.т.д.№238/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, Т.О, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Р. Д. за изменение на определение №296/23.05.2017г. по същото дело в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, е неправилно и необосновано. Оспорва се извода на въззивния състав, че в хипотезата на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ЗАдв. при безплатно процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че и при безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв. на основание чл.78 ГПК съдът е длъжен да присъди възнаграждение на адвоката в размер, представляващ сбор от дължимите възнаграждения за всяко едно от представляваните лица.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор [фирма], в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение по реда на чл.274 ал.2 ГПК (съгласно т.24 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК). Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение №296 от 23.05.2017г., постановено по ч.т.д.№238/2017г. по описа на Варненски апелативен състав са оставени без уважение частните жалби на адвокат Р. Д. като пълномощник на Г. Я. С.-П., Я. Я. С. и Т. Я. П. срещу определение №314/31.01.2017г. по т.д.№204/2016г. на Варненски окръжен съд, както и частната жалба на [фирма] срещу определение №3820/28.11.2016г. по т.д.№204/2016г. на В.. С въззивното определение е осъдено дружеството [фирма] да заплати на адвокат Р. Д. като пълномощник на Г. Я. С.-П., Я. Я. С. и Т. Я. П. сумата 6 425лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната инстанция на основание чл.38 ал.2 във вр. с ал.1т.2 ЗАдв.
С молба вх.№3882/27.06.2017г., подадена от адвокат Р. Д. е поискано на основание чл.248 ал.1 ГПК да бъде изменено определението от 23.05.2017г. в частта за разноските с направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. за всеки един от представляваните частни жалбоподатели..
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №456/31.07.2017г., по ч.т.д.№238/2017г. на Варненски апелативен съд е оставена без уважение молбата на адвокат Р. Д. от 27.06.2017г. по чл.248 ГПК. Въззивният съд е посочил, че в хипотезата на безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника-адвокат, поради което безплатното процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки един от представляваните. Съдът е аргументирал горния извод и с обстоятелството, че целта на разпоредбата е осигуряване на квалифицирана правна помощ на изброените в ЗАдв. лица при осигуряване на възнаграждение на пълномощника съобразно изхода на делото и за съответния вид работа. В определението е отразено, че в случая адвокат Д. е осъществил процесуално представителство на трима ответници по една жалба, поради което и осъществените от него процесуални действия са еднакви за тримата ответници.
Настоящият състав изцяло споделя правните изводи, изложени в обжалваното определение. Разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. има за цел да осигури заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за труда на адвоката за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв. (аргумент от чл.36 ал.1 ЗАдв.). Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда. В случая въззивният състав е присъдил адвокатско възнаграждение за адвокат Д. за въззивната инстанция в размер на 6 425лв., което не е под минимума в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е определил възнаграждението съобразявайки се и с конкретните обстоятелства, включително и с факта, че осъшествените от адвокат Д. процесуални действия са еднакви по отношение на тримата представлявани.
Неоснователно е твърдението в частната жалба с позоваване на разпоредбата на чл.78 ГПК, че съдът е длъжен да определи възнаграждение за всяко едно от осъществените процесуални представителства. Както е посочено в обжалваното определение при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид от въззивния съд.
Мотивиран от горното ВКС – търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №456 от 31.07.2017г., постановено по ч.т.д.№238/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, Т.О
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: