4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
С., 20,07, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2378 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3345 от 26.V.2014 г. на пазарджишкото [фирма], подадена против решение № 218 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 10.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 1358/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 115/9.Х.2013 г. на ОС-Пазарджик по т. д. № 104/2013 г. С последното – на основание чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД – търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма]-гр. П. сума в размер на 25 010 лв. /с вкл. ДДС/, представляваща част от уговореното помежду им и неизплатено възнаграждение по договор за изработка № 047/5.VІІІ.2008 г., а също и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото /5.ІХ.2012 г./ и до окончателното й изплащане и общо 3 337.56 лв. разноски за пр-вото пред двете инстанции.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на ответното по касация [фирма]-гр. П. с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД да се отхвърли.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо формулиране на релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Пловдивският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, поставя два въпроса, „на които въззивната инстанция не е дала отговор”, подчертавайки по този начин, че „непроизнасянето на въззивната инстанция по изрично направени от страната доводи и възражения, както и необсъждането на посочени писмени доказателства, е дейност на съда осъществена в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/2001 г. на ВКС, запазила значението си и при действието на настоящия ГПК”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 500 лв. – съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 006745/.VІІ.204 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. От друга страна, видно от мотивите, изложени към тази точка на тълкувателното решение, същият материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В заключение, погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, не е годно да обуслови приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК/ и предвид изрично направено от ответното по касация искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК за това, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма]-гр. П. сума в размер на 1 500 лв., представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-П., съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 006745/3.VІІ.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 10.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 1358/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-П. – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 006745/3.VІІ.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2378 по описа за 2014 г.