О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 20.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2452/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3025/14.02.2013 г. по ч. гр. д. № 541/2013 на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 22.11.2012 г. по ч. гр. д. № 54149/2012 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното разпореждане е оставено без разглеждане заявление с вх. № 3144248/14.11.2012 г., подадено от [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма], в качеството му на кредитополучател по договор за инвестиционен кредит № 839/07.08.2007 г., за сумата от 10 000 евро, представляваща част от главница в размер на 1 049 297,73 евро като недопустимо и производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се позовал на обстоятелството, че вземането, предмет на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 10 000 евро, представляващо част от главница в размер на 1 049 297,73 евро е било заявено от банката – кредитодател [фирма], [населено място] и прието в откритото производството по несъстоятелност на длъжника [фирма], [населено място] като дължимо на основание договор за инвестиционен кредит 839/2007 г. и анекси към него. В заповедното производство същият кредитор е претендирал това вземане на същото основание срещу длъжника [фирма] /н/. В заявлението се сочи, че вземането е обезпечено с договорна ипотека върху имоти на трети реално задължени лица, без обаче същите да са посочени в самото заявление като длъжници в това им качество и без изобщо да се посочва ипотечният акт като основание на вземането, респ. за издаването на заповедта по чл. 417 ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, съдът е приел, че е недопустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжника [фирма] – в открито производство по несъстоятелност, при положение, че на същото основание, на което се претендира в заповедното производство вземането е прието в самото производство по несъстоятелност.
В основанията за допускане на касационно обжалване като обуславящи изхода на спора, се сочат въпроси, които обобщено се свеждат до допустимостта да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 637 ал. 6, т. 3 ТЗ, при положение, че същата засяга имущество на трети реално задължени лица.
Така формулирани, въпросите са неотносими към предмета на спора. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ сочи, че не се спират съдебни производства срещу длъжника в несъстоятелността по имуществени търговски дела за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. В заповедното производство обаче, съдът при издаване на заповедта за изпълнение е обвързан от посоченото в заявлението основание и посочения длъжник. Ето защо, в случая, при липса на посочване в заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК на съответното основание за ангажиране отговорността на третите реално задължени лица и без последните да са посочени в заявлението като длъжници, не може да се слуша въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, тъй като липсва сезиране на съда с подобен спор. В този смисъл въпросът не е обуславящ изхода на конкретния спор, което само по себе си представлява основание за отказ от допускане до касация /съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. ОСГТК – т.1/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3025 от 14.02.2013 г. по ч. гр. д. № 541/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: