О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 23.11. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 701/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. М. и А. Т. Д., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Р. Д., срещу въззивно решение №1264 от 25.06.2012г. по гр. дело №1254/2012г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса : когато се установи неплащането /или некоректното плащане/ на остатъка от продажната цена от купувача, ищец по ревандикационен иск, претендиращ да е собственик на имота, длъжен ли е решаващият съд да обсъди събраните в тази връзка доказателства, или това може да стане само в производство по чл.362,ал.2 ГПК.
Ответникът по касация С. А. М. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.02.2012г. по гр.д.№ 2714/2011г. на Варненския районен съд. С последното А. Т. Д. и М. П. М. са осъдени да предадат на С. А. М. владението върху недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]вх.”Б”,ет.1, придобит на основание влязло в сила съдебно решение по чл.19,ал.3 ЗЗД от 06.08.2010г., по гр.д.№8592/2003г. на В., вписано на 02.020.2011г., както и да заплатят на ищеца 2890 лева обезщетение за лишаване от ползване на същия имот за посочения период. Въззивнят съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съгласно която с влязло в сила на 06.08.2010г. решение по гр.д.№8592/2003г. на Варненския районен съд е обявен за окончателен сключения между А. Д. –продавач и С. М. –купувач договор за покупко-продажба от 09.10.2003г. на процесния апартамент, при условие , че купувачът изплати на продавача неиздължения остатък от продажната цена в размер на 15 100 евро. Представени са доказателства за плащане на сумата 15 100 евро. Няма доказателства за проведено производство за обезсилване на това решение поради неплащане в срок на остатъка от продажната цена по реда на чл.362,ал.2 ГПК, поради което и не следва да се обсъждат събраните доказателства за неплащането в срок на цената.Ответниците са във владение на имота без правно основание. Възражението на М. М. /син на купувача по предварителния договор/, че е придобил имота по давност като го е владял от 1972г.до предявяване на иска е неоснователно, поради липса на доказателства за упражняване на фактическа власт с намерение за своене.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото, поради което не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото решаващите изводи в обжалваното решения са за това, че ищецът се легитимира като собственик на имота на основание влязло в сила съдебно решение по успешно проведен срещу ответницата Д. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД. Възраженията за неплащане в срока на остатъка от продажната цена следва да се релевират в производство по чл.362,ал.2 ГПК с оглед преценката за обезсилване на решението поради неизпълнение в посочения срок. Ето защо така поставеният въпрос за обсъждане на доказателствата, които установяват некоректно плащане на остатъка от продажната цена /в касационната жалба се сочи несвоевременно уведомяване на наличието на открита банкова сметка на продавача/, е извън предмета на спора по чл.108 ЗС. Трайно установена е съдебната практика, че всички възражения и претенции,основани на неизпълнение задължението за плащане цената в срока по чл.362,ал.1 ГПК следва да се предявят в друго производство – по чл.362,ал.2 ГПК, респ. чрез иск за осъждане на купувача за плащане на цената с обезщетение за забавата.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лева съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1264 от 25.06.2012г. по гр. дело №1254/2012г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. П. М. и А. Т. Д., [населено място], да заплатят на С. А. М. сумата 1000 лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: