1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№599
Гр. С., 23.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 849/2010 г
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав № 17/28.02.2010 г. по гр.д.№ 10923/2009 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 28 състав от 17.09.2009 г. по гр.д.№ 43049/2008 г., с което е уважен предявеният от „Т.” С. АД [населено място] установителен иск по чл.415 във вр.с чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумата 2411.27 лв.-цена на потребена топлинна енергия за периода от м.октомври 2005 до м.април 2007 г. ведно със законната лихва, както и мораторни лихви върху посочената главница за периода на забавата и съответните съдебни разноски, които суми са предмет на издадената в полза на топлофикационното дружество заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводтвените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е съобразил решението си с нормите на вътрешното и европейско законодателство по въпросите за монополното положение на ответника и конкуренцията с оглед защита правата на потребителите, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
Като основание за допускане на касационно обжалване в допълнителното си изложение касаторът сочи чл.280 ал. 1 т.2 ГПК. Твърди, че е налице противоречива съдебна практика по следните въпроси: 1. нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделка вследствие липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия санкционирани от З.. 2. различен подход при прилагане на погасителната давност по отношение вземанията за цената на потребена топлинна енергия и мораторни лихви по чл.86 ал.1 ЗЗД-някои съдебни състави приемат тригодишна, а други петгодишна погасителна давност. 3. Липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системно нарушаване на действуващите такива. Приложени са три първоинстанционни решения на районни съдилища, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, поради което същите са неотносими и едно решение на СГС № 176/23.05.2008 г. по гр.д.№ 92/2008 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на СРС, с което е уважен предявеният положителен установителен иск по чл.415 във вр.с чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи на „Т. С.” сумите по издадената на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение включваща 2411.27 лв.-цена на потребена топлинна енергия за периода от м.октомври 2005 г. до м.април 2007 г., мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 558.51 лв. за забавено плащане на посочената главница и 99.40 лв. съдебни разноски по заведеното производство. Анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначените по делото технически експертизи/ съдът е приел, че установената дължима стойност на претендираната от ищеца цена за подадена топлинна енергия съответствува на фактурираната и действително потребената от ответника през процесния период в качеството му на абонат на топлофикационното дружество. Този факт се установява от изготвените от фирмата за дялово разпределение /помагач по делото/ изравнителни сметки на база реалните показания на топлоизмервателните уреди монтирани в жилищната сграда и отделните обекти в нея отчитащи количеството потребена топлоенергия за всеки от етажните собственици. Прието е също, че претенциите за ежемесечно заплащане на цената по отделните фактури представляват периодични вземания независимо от различния размер на месечните вноски, поради което тези вземания се погасяват с изтичането на специалния тригодишен давностен срок по чл.111 б.”в” ЗЗД, който важи и по отношение на мораторната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на сумите по главницата. С оглед конкретните данни по делото ищецът е спазил посочения давностен срок за предявяване на вземанията си, при което положение възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. За неоснователни са приети от въззивния съд също възраженията му за противоречие на потвърденото първоинстанционно решение с нормите на вътрешното и международното право досежно неравноправното положение на ответника-потребител спрямо доставчика на топлинна енергия, както и по отношение качеството на потребената топлоенергия, за което липсват конкретни данни по делото.
По поставения релевантен за спора материалноправен въпрос относно приложимата погасителна давност по отношение на процесното вземане и дължимата мораторна лихва по чл.86 ЗЗД не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос изразена в редица решения по аналогични спорове постановени по реда на чл.290 от новия ГПК-р. № 168/22.12.2009 г. по т.д.№ 408/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., р. № 71/23.06.2011 г. по т.д.№ 628/2010 г. на ВКС-ТК, І т.о. и др. В цитираните решения ВКС е приел, че цената на действително консумираната топлинна енергия се дължи от потребителите на месечни вноски и представлява периодично вземане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, по отношение на което се прилага кратката тригодишна погасителна давност, а не общия петгодишен давностен срок. Същото се отнася и за мораторната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на тези вземания, която има акцесорен характер и е в пряка зависимост от размера на главницата и периода на забавата. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба за давността и цитираната задължителна практика на ВКС, с която са преодоляни евентуални противоречия в съдебната практика по поставения правен въпрос.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за нищожност на облигационните отношения между страните поради липса на качествени показатели и наличие на неравноправни клаузи в Общите условия на [фирма] за продажба на топлинна енергия на потребителите за битови нужди. Така поставения въпрос е ирелевантен за изхода на делото по смисъла на т.1 и т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, тъй като съдебният състав в настоящото производство не може да осъществи касационен контрол за законосъборазност на решенията на ДКЕВР, с които са одобрени ОУ на Т., защото атакуването им става по реда предвиден в специалните закони – З., З. и др. Въпросът за наличието или отсъствието на облигационна връзка за всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка и се решава в зависимост от събраните доказателства по делото. Тази преценка на съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са основания за касиране по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав № 17/28.02.2010 г. постановено по гр.д.№ 10923/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: