1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№599
София, 25.09.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Ирина Петрова
Костадинка Недкова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3022 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение № 2343 от 12.06.2013г. по въззивно т.д.№ 1007/2013г. на Варненския ОС, в частта за връщане на жалбата на дружеството, насочена срещу Решението на Варненския РС с което е прието за установено по иска с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.420 ГПК, че [фирма] дължи на ищеца [фирма], София сумата 528лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство.
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд, с което се е произнесъл по установителния иск за дължимост на сторените в заповедното производство разноски следва да бъде квалифицирана като частна жалба по чл.413 ГПК. Мотивирано е, че разноските в заповедното производство могат да бъдат предмет само на частна жалба по реда на чл.413 ГПК, но не и предмет на установителния иск на кредитора, който има за предмет съществуването на самото вземане. Прието е, че частната жалба е просрочена като подадена след изтичането на преклузивния срок и е постановено връщането й.
С подадената пред ВКС частна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Поддържа се, че при предявен иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение кредиторът следва да установи съществуването както на самото вземане, така и на това за разноските, които са му присъдени в заповедното производство. И тъй като дружеството-длъжник е подало възражение по чл.414 ГПК и срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, предмет на произнасяне от първоинстанционния съд е и тази сума, включена в издадената заповед за изпълнение, поради което следва да бъде разгледана по същество въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което установителният иск за дължимост на разноските е уважен.
От насрещната страна отговор на частната жалба отговор на частната жалба не е депозиран в срока по чл. 276 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ГПК.
Въпросът за допустимостта й е предмет на т.8 от Тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, Гражданска и търговска колегия, по което предстои произнасяне.
Това обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящото дело по аргумент от разпоредбата на чл.278,ал.4 във вр. с чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Спира производството по ч.т.д.№ 3022 по описа за 2013г. до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по посочения процесуалноправен въпрос, предмет на т.8 на образуваното тълкувателно дело № 4/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.