О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 26.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 59/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. А. Н. чрез процесуален представител адвокат К. Н. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, осми състав № 1684/8.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1876/2011 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, І ГО, 7 състав № 16/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 1410/08 г. в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в общ размер 30000 лв., отхвърлен за сумата 26000 лв., предявен от М. А. Н. против Р. С. К. и Д. В. К. за обезщетение за причинени в резултат на непозволено увреждане неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие нанесен побой на 31.03.2004 г., както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски в размер на 1820 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оплакване за нарушаване на материалния закон-чл. 52 ЗЗД по отношение размера на присъденото обезщетение.
За ответниците по касация Р. С. К. и Д. В. К. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Искът е с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от нанесен побой над ищцата от ответниците, обиди и незаконно прекратяване на трудово правоотношение.
Относно нанесения побой въззивният съд е приел за безспорно установено с присъда от 23.02.2006 г. по н.ч.х.д. № 4272/2004 г., СРС, 2-ри състав, влязла в сила на 17.09.2007 г., че ответниците са признати за виновни в извършване на престъпление против личността на М. А. Н. по чл. 130, ал. 1 НК, като й причинили лека телесна повреда в съучастие.
Относно нанесена обида съдът е приел, че това противоправно поведение на ответниците е доказано със свидетелски показания на свид. В., която като пряк свидетел е установила, че ответниците са нерекли ищцата „пачавра”, „курва” и „смотанячка” и показанията й съответстват на останалите доказателства по делото, както и на влязлата в сила присъда.
Относно незаконното уволнение съдът е приел, че не е доказан деликт. Трудовото правоотношение между [фирма] и ищцата за длъжността „продавач” за времето от 1.08.2000 г.-27.01.2004 г. е било прекратено с дисциплинарно уволнение за неявяване на работа повече от 2 последователни работни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на работодателя със заповед, подписана от управителя за [фирма]-С. Л., връчена на 31.03.2004 г. и не е ясно каква е връзката на ответниците с дружеството-работодател на ищцата към момента на уволнението.
Съдът е определил обезщетение в размер на сумата 1000 лв. за нанесената обида и 3000 лв. за нанесения побой, като е отчел физическите болки, морални страдания, начин на извършване, социално положение, загрозяване, осакатяване и пр., установени със заключение на съдебно-психиатрична експертиза, съдебно-медицинско удостоверение № 1-86/2004 г. от извършен медицински преглед от съдебен лекар на 31.03.2004 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо изискване за допускане на касационно обжалване във връзка с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Непосочването на правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, както е посочено в мотивите на цитираното тълкувателно решение.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа касационни оплаквания за неправилност на решението, поради нарушен материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, относими към производството по разглеждане на жалбата по същество, но неотносими към предварителното производство по селекция на жалбите.
Не са налице и специалните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както са разяснени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, осми състав № 1684/8.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1876/2011 г. по касационна жалба от М. А. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: