ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 599
София, 07.07. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова. гр. дело № 2203 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Ц. – прокурор в Апелативна прокуратура В.Т. – като процесуален представител на Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 12.ІІІ.2016г. по в.гр.д. № 494/2015г.
Ответниците по касационната жалба И. В. П. и Е. В. П., и двамата от [населено място], не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С обжалваното въззивно решение ВТАС е осъдил ПРБ да заплати на И. В.П. 7000лв. и на Е. В.П. 8000лв. обезщетения за неимуществени вреди от обвинения в извъшване на престъпление по чл.195 ал.1 т. 4, 5 и 7 НК, по което са оправдани с влязла в сила присъда по НОХД № 713/2010г. на РС Плевен, от незаконно взети мерки за неотклонение „задържане под стража” за периода 17.ХІ.1999г. – 19.ІХ.2000г. /относно първия/ и за периода 17.ХІ.1999г. – 08.VІІІ.2000г. /относно втория/, ведно със законната лихва, считано от 30.VІ.2011г. до окончателното изплащане.
Прието е, че И. П. е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с наказателното производство, изразяващи се в притеснения, че е привлечен като обвиняем за неизвършени деяния, несигурност за резултата по делото, засегнати чест и достойнство, ограничаване правото на свобода и свободно придвижване с оглед мярката за неотклонение „задържане под стража”, изолиране от обичайната среда и ограничаване на личните контакти. С оглед конкретните обстоятелства по делото – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство /17.ХІ.1999г. – 30.VІ.2011г./, продължителността на задържането под стража, осъдителна присъда за извършено преди образуването на наказателното производство престъпление по чл.195 НК, извършване /след образуването на наказателното производство/ и на други престъпления /по чл.325 ал.2, по чл.343б ал.1 и по чл.339 ал.1 НК/, за които И. П. е признат за виновен, е направен извод, че се дължи обезщетение в присъдения размер. Прието е за неустановено ищецът да е допринесъл за увреждането и че само по себе си осъждането също има ефект на овъзмездяване. Като база за определяне на обезщетението са взети предвид икономическият растеж, стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Прието е, че Е. П. е претърпял вреди в причинна връзка с наказателното производство, изразяващи се в притеснения за привличането му като обвиняем за неизвършено деяние, несигурност за изхода на делото, засягане на честта и достойнството му, ограничаване на личната му свобода и на свободното придвижване поради взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, по време на изтърпяването на която е бил изолиран от обичайната си среда и ограничен в личните си контакти. С оглед тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, липсата на осъждания, икономическия растеж, стандартът на живот, показателите за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, е направен извод за справедлив размер на присъденото обезщетение.
Прието е, че не е установено по делото вследствие на наказателното производство ищците да са имали специфични проблеми от психическо или физическо естество, в т.ч. високо кръвно на Е. П., да са се отчуждили от близки и приятели, И. П. да е изгубил социалния си статус, Е. П. да е загубил работата си.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, свързан с понятието „справедливост” при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и по въпроса „следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между вредите и наказателното производство и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
По поставените от касатора в изложението му въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената задължителна практика на ВКС /ППВС № 4/1968г., т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК/. Основавайки се на подложените на задълбочена преценка събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е изложил пространни мотиви за конкретните причинени на ищците неимуществени вреди и за причинно-следствената им връзка с наказателното производство, като е отрекъл вредите да са се изразили и във възникването на здравословни проблеми, в отчуждаване от близки и приятели, в загуба на социалния статус на И. П. и в загуба на работата от Е. П.. При определяне размера на вредите съдът съобразно даденото с ППВС № 4/1968г. разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД /според което справедливостта по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обективно съществуващи установени обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, възраст на увредения, обществено и социално положение и др. от значение в тази насока/ е взел предвид как незаконното обвинение се е отразило на всеки от ищците с оглед личността им, начина им на живот, среда и ценностна система, степента и продължителността на емоционалните им страдания, тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство и на задържането им под стража, съдебното им минало, както и обществените условия в страната към датата на увреждането. Следва да се посочи, че като обосновка на искането за произнасяне от ВКС по поставените въпроси в изложението са релевирани пространни съображения във връзка с тях в теоретичен план, без да се сочи конкретно кои установени по делото обстоятелства не са взети предвид от въззивния съд, нито относно кои приети за установени вреди не са изложени мотиви за причинно-следствената им връзка с незаконните обвинения, което да е довело до определянето на обезщетения в нарушение на материалния закон, а това е пречка за преценка дали произнасянето по въпросите е от значение за изхода на спора по делото.
Изложените съображения налагат извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 54 от 12.ІІІ.2016г. по гр.д № 494/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: