ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 599
София, 08.05. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1137 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Р.Б. като процесуален представител на Н. Л. от [населено място] и на адвокат Л.Г. като процесуален представител на С. Н. Л. със съгласието на майка си С. Д.Л., и двете от [населено място], срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд /М./ от 25.VІ.2012г. по в.гр.д. № 161/2012г.
Страните в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
К. жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 25.VІ.2012г. М. е отменил решението на Ломския РС от 21.ІІІ.2012г. по гр.д № 995/2011г. в отхвърлителната му част за сумата 300лв. издръжка и вместо него е постановил друго, с което е изменил размера на определената по гр.д. № 286/2007г. на Л. издръжка, като е осъдил Н. Л. да заплаща на дъщеря си С. Л. със съгласието на майка й С. Л. вместо по 600лв. по 300лв. месечна издръжка, считано от 25.VІІІ.2011г. до настъпване на законоустановени причини за изменяване или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за намаляване размера на издръжката от 600лв. на 100лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от момента на определянето на издръжката по гр.д. № 286/2007г. е изминал продължителен период от време, ответницата е пораснала – вече е почти шестнадесетгодишна, значително са се увеличили нуждите й – нуждае се от средства не само за задоволяване на елементарни нужди от храна, облекло, отопление и т.н., а и от такива, свързани с обучението й, за задоволяване на духовни потребности, от такива с оглед обичайни за възрастта й развлечения; от друга страна, от представените доказателства се установява, че реализираните от ищеца доходи в посочения период чувствително са намалели, което състояние е трайно – при определянето на сегашната издръжка той е декларирал 5500лв. месечен доход, а към настоящия момент доходите му са многократно по-ниски – годишен доход, почти равен на месечния му през 2007г., той има и друго дете, родено на 06.ХІ.2005г., за чиито издръжка, отглеждане и възпитание се грижи, събрани са и доказателства, че ищецът е собственик на магазинно помещение в [населено място], от отдаването под наем на което би могъл да реализира допълнителни доходи. При тези обстоятелства е прието, че заплащането на издръжка на ответницата в размер над 300лв. не съответства на установените материални възможности на ищеца и би затруднило чувствително издръжката на малолетното му дете; освен това, сумата 300лв. е съобразено с потребностите на ответницата към настоящия момент, още повече тъй като и майка й следва да участва в издръжката. В единствено проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на ищеца за приемане на представените с въззивната жалба доказателства /договори за наем от 01.ІІІ.2010г. и от 01.ІІІ.2012г., по които той е наемател, две разписки за платен наем през март и април 2012г., декларация на ищеца за доходите му през 2010г. и 2011г. и че не притежава недвижимо имущество, договор за кредит от 28.ХІ.2011г., по който на ищеца и на съжителката му Д. С. като солидарни длъжници е предоставен кредит в размер на 57000лв. за оборотни средства за 36 месеца и график за погасяването му/, тъй като те са съществували по време на първоинстанционното производство и ищецът е имал възможност да ги представи пред първоинстанционния съд, но не го е сторил, и не е налице предпоставката по чл.266 ал.3 ГПК в смисъл, че съдът не бил напътствал ищеца за представяне на писмени доказателства, тъй като в исковата си молба доводи и твърдения, че има заеми, че заплаща наеми, той не е правил, за да му бъдат дадени изрични указания за представяне на доказателства за твърденията си.
В изложението на Н. Л. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите: 1. до какви изводи във връзка с възможностите на родителя да дава завишен размер издръжка /много над минималната работна заплата за РБ/ без особени затруднения следва да водят обстоятелствата, че този родител, след като към 2007г. е имал годишен доход от 66000лв., а от 2009г. до 2011г. годишният му доход пада на около 5500лв., освен това този родител има публични задължения в размер на 30819лв. по изпълнително дело и 1344лв. по друго изпълнително дело, освен това в домакинството му се грижи за малолетния си син и за заварения си син, роден през 1995г. – син на съжителката си, освен това този родител заплаща ежемесечно 400лв. наем за жилище; 2. при непредставяне от другата страна на никакви доказателства /удостоверение, че детето учи, за получавани за него помощи по чл.7 ЗСПД, за доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителски права и на съжителя /пастрока/ на семейни начала, че детето посещава курсове, че има здравословни проблеми, за завишени нужди и съобразявайки намалелите възможности на родителя да дава издръжка следва ли да се присъжда завишен размер издръжка – много над М., и такава завишена издръжка възпитава ли детето към основните ценности като почтеност, скромност и т.н., към общественополезен начин на живот или го подстрекава към „на работата лекото, на хляба мекото”; 3. следва ли съдът да прояви активност за всестранно изясняване нуждите на децата и възможностите на родителите; 4. следва ли първо да се определи като абсолютна сума нуждата от издръжка и едва след това да се определи кой от родителите каква част от цялостната издръжка следва да поеме; съдът трябва ли да вземе предвид и семейните добавки, които родителят, при когото детето живее, получава; семейните добавки следва ли да се спаднат от общата сума, а остатъкът да се разпределя съобразно възможностите на родителите; 5. съдът се произнесъл в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по процесуалноправния въпрос порочно ли е решението на въззивния съд, ако не допусне доказателства, въпреки че са налице предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК, и следва ли да се повтори валидно съдебното дирене с допускане на доказателства на основание чл.266 ал.3 ГПК пред въззивната инстанция или това е несъществено процесуално нарушение; до какви изводи би достигнал въззивният съд, ако на основание чл.266 ал.3 ГПК беше допуснал посочените във въззивната жалба доказателства и би ли определил на ищеца да заплаща издръжка в размер на около 150лв. вместо присъдените 300лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на С.Л. се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса липсата на пространни мотиви с обсъждането на всички доводи и писмени доказателства не е ли съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на диспозитивното начало по чл.6 и чл.12 ГПК, водещо до порочно решение и неправилни изводи по приложение в случая на чл.150 СК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият поставен от касаторката-ответница процесуалноправен въпрос е бланкетен /неконкретен/ – не е посочено кои доводи и кои писмени доказателства въззивният съд не е обсъдил. Това прави невъзможна преценката на касационния съд за значението на този въпрос за изхода на делото, респективно, дали той обуславя допускането на касационно обжалване.
Не са основание за допускане на касационно обжалване и поставените от касатора-ищец въпроси. Така този под № 1 всъщност представлява оплакване за необоснованост на атакуваното решение, но то представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. Следва да се отбележи във връзка с този въпрос, че определеният размер издръжка не е много над М., в какъвто смисъл е въпросът, а е по-нисък от М..
И вторият поставен от касатора въпрос представлява оплакване за необоснованост. Във връзка с част от тези доводи /определен размер на издръжката много над М., за доходите на пастрока, за здравословни проблеми и посещавани курсове от ответницата, определеният размер издръжка дали възпитава детето към основни ценности/ въззивният съд не е излагал мотиви и не е основал изводите си на тях.
Третият въпрос на касатора-ищец е бланкетен /неконкретен/ – не е посочено в какво се изразява липсата на активност на въззивния съд, което прави невъзможна преценката за вида на допуснатото от него процесуално нарушение и дали то е от значение за спора по делото.
По четвъртия въпрос въззивният съд не се е произнесъл.
По първата част на петия въпрос въззивният съд също не се е произнесъл с оглед приетото от него, че не са налице предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства, а не че такива предпоставки са били налице, в какъвто смисъл е релевираният като основание за допускане на касационно обжалване въпрос. Произнасянето на съда по въпроси, обусловили този извод, касаторът не е поставил, а, както вече бе посочено, касационният съд не може да ги вземе предвид служебно.
Втората част от въпроса под № 5 /до какви изводи би достигнал въззивният съд, ако бе допуснал на основание чл.266 ал.3 ЗЗД представените пред него писмени доказателства, и би ли определил издръжка над 150лв./ е хипотетична, по него въззивният съд няма произнасяне.
Ето защо в случая не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което такова не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана, граждански състав, постановено на 25.VІ.2012г. по в.гр.д. № 161/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: