О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 207/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Ф” АД, гр. В., представлявано от А. Х. – Г. изпълнителен директор и Р. Ф. – Г. финансов директор, чрез юрисконсулт С. А. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, пети въззивен граждански състав № V-39/7.11.2008 г. по гр. д. № 723/2008 г. Ведно с жалбата е подадена молба за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК с платежен документ за внесена сума за обезпечение по сметка на ВКС.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Бургаски районен съд № 1222/16.07.08 г., постановено по гр. д. № 760/2008 г., с което са уважени обективно съединените искове на И. Д. Ч. ЕГН ********** от гр. Б. против „Ф” АД, В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Приложено е изложение на основания за допускане на касационното обжалване, като касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът е представил Р. № 2118/26.06.2008 г. по гр. д. № 2562/08 г. на Варненски районен съд.
За ответника по касация И. Д. Ч. касационната жалба е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат М. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение с присъждане направените за касационната инстанция разноски. Прилага Р. № 206/29.02.00 г. по гр. д. № 617/98 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
Със заповед № 55/7.01.08 г. на изпълнителния директор на дружеството-работодател е прекратено трудовото правоотношение между страните за длъжността „касиер-счетоводител” към отдел „Ф” на ЦУ Б. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ вр. чл. 326, ал. 2 КТ, поради закриване на част от предприятието, считано от 7.02.08 г. В заповедта е посочено, че срокът от датата на връчване на заповедта на лицето до прекратяване на трудовото правоотношение да се счита за едномесечно писмено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ. Заповедта-предизвестие за уволнение е връчена на служителя на 8.01.08 г. при отказ. Към момента на връчването на заповедта-предизвестие за уволнение служителят е ползвал разрешен му отпуск на основание чл. 169, ал. 1 КТ и се е ползвал със закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, но работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по труда. Служителят се е ползвал и със синдикална закрила на основание чл. 333, ал. 3 КТ като председател на работнически синдикат Ф. ТЕСМ- Б. в ответното дружество, а работодателят е постановил прекратяването на трудовото правоотношение без съгласие на синдикален орган.
Въззивният съд е признал уволнението за незаконно, поради неизпълнена предварителна закрила при уволнение при условията на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ без да разгледа спора по съществото му на основание чл. 344, ал. 3 КТ.
Относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в изложението към жалбата е посочено, че съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в случая е: налице ли е закриване на част от предприятието, като основание за прекратяване на трудовия договор с оглед представеното решение на Варненски районен съд № 2118/26.06.2008 г. по гр. д. № 2562/2008 г. Според касатора с посоченото решение при абсолютно идентични с настоящия случай обстоятелства съдът е приел за доказано по делото, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен въпрос не е съществен за настоящия случай и съдебното решение, на което касаторът се е позовал е неотносимо, тъй като съдът не е изследвал материалноправните предпоставки на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните „ на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, а е признал уволнението за незаконно поради неизпълнена от работодателя предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в хипотезата на чл. 344, ал. 3 КТ. От друга страна, няма данни съдебното решение, на което касаторът се е позовал дали е влязло в законна сила.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ като съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е посочен въпросът: допустимо ли е да се връчи предизвестие за прекратяване на трудовия договор на лице, което е в законно разрешен отпуск и ако е допустимо изисква ли се към този момент разрешение от инспекцията по труда, респ. към кой момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението – към момента на връчване на предизвестието за уволнение или към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
На основанието разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” следва да се разбира еднообразното му тълкуване, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване „от значение за развитие на правото” би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, което би наложило тълкуване на закона за отстраняване непълнота или неяснота на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ не е налице, тъй като въпросът, поставен от касатора е разрешен по последователен и непротиворечив начин в съдебната практика на Върховния касационен съд.
Допустимо е със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се даде на работника или служителя предизвестие за уволнението и ако към момента на връчването на предизвестието работникът или служителят е в разрешен отпуск разрешението на инспекцията по труда трябва да е поискано от работодателя и да е дадено към този момент. В този смисъл в конкретния случай се е произнесъл въззивният съд и решението му не е в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се остави без уважение и молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 300.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б, № 0* от 15.01.2009 г.
На основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд, пети въззивен граждански състав № V-39/7.11.2008 г., постановено по гр. д. № 723/2008 г. по касационна жалба от „Ф” АД, гр. В., Л. В.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на касатора за спиране на изпълнението на обжалваното решение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: