О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 29.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№149 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1607 от 15.10.09г. по гр.д. №1532/09г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №835/01.04.09г. на Пловдивския районен съд, с което ответниците Т. А. М. и Л. Н. М. са били осъдени на основание чл.108 от ЗС да предадат на ищцата В владението на северния гараж, построен в УПИ № І* в кв.73 по плана на гр. П., ул.”Г” №57, както и да и заплатят сумата от 139,43лв., с която неоснователно са се обогатили, ползвайки гаража през периода 04.08.08г. – 19.09.08г., заедно със законна лихва върху тази сума.
Въззивният съд е приел, че процесният гараж е бил собственост на родителите на ищцата и първия ответник, които притежават в същия УПИ апартамент, построен въз основа на учредено право на строеж. Построеният от тях през 1976г. гараж са придобили по давност, за което през 2008г. са се снабдили и с нотариален акт по обстоятелствена проверка. В същия ден те са продали гаража на ищцата. Обстоятелството, че ответниците, които са живели с родителите в едно домакинство, са ползвали гаража, не ги прави негови собственици, тъй като те са били само държатели, а владението е упражнявано от родителите.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В нея те поддържат, че ищцата не е собственик, тъй като праводателите и не са били собственици. Считат, че те са придобили гаража по давност и затова предявените срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са няколко решения на тричленни състави на ВС и ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, свързани със спорните въпроси за придобивната давност и предпоставките за уважаване на иск по чл.108 от ЗС. Според жалбоподателите обжалваното въззивно решение влиза в противоречие с практиката на съда по тези въпроси.
Ответницата в производството В. М. оспорва жалбата. Счита, че не е налице противоречива съдебна практика, която да наложи допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Представената от жалбоподателите съдебна практика е по конкретни казуси, решенията по които не влизат в противоречие с обжалваното в настоящото производство въззивно решение.
С решение №404 от 16.06.95г. по гр.д. №1904/94г. на ІV ГО на ВКС е прието, че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване от него на изтичането и чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу такъв иск или снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Разисквани са и въпросите за прекъсване на придобивната давност при изгубване на владението за повече от шест месеца. По настоящото дело родителите на ищцата и първия ответник са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Като е зачел правата им, въззивният съд е действал в съответствие с приетото в посоченото решение на ВС. От друга страна възприетата от въззивния съд теза, че през определен период от време владението на родителите е упражнявано чрез ответниците, които са били само държатели на гаража, не води до извод за прекъсване на давността и затова във втората си част посоченото решение на ВС е неотносимо към спора по настоящото дело.
С решение №1154 от 03.10.08г. по гр.д. №5078/07г. на ВКС, V ГО, е прието, че за да настъпи промяна в основанието на държането и превръщането му във владение, необходимо е държателят да е извършил едностранно действия, с които да отрича владението на владелеца, да престане да държи вещта за последния и да започне да я държи за себе си. Въззивният съд, обсъждайки обстоятелството, че след 2002г. родителите на страните са се преместили да живеят на друг адрес и не са упражнявали пряко фактическа власт върху гаража, с оглед обстоятелствата по конкретното дело е приел, че владението им не е било преустановено и е продължило чрез ответниците, които са останали само държатели. Този извод не влиза в противоречие с посоченото решение на ВКС, след като при преценка на доказателствата по делото въззивният съд не е намерил за установено трансформиране на държането във владение, чрез извършване на действия от страна на ответниците, които да отричат владението на родителите и да демонстрират владение за себе си. Още преди 2002г. ответниците са ползвали гаража със съгласие на родителите /т.е. били са държатели/ и това състояние не е променено впоследствие.
Въпросите, които се поставят с решение № 1* от 06.11.08г. по гр.д. №4208/07г. на ІV ГО на ВКС не са свързани със спорните въпроси по настоящото дело. Въззивният съд не е приемал, че родителите са станали собственици на гаража по силата на учредено право на строеж, а и такива данни по делото няма. С право на строеж те са придобили собствеността само на апартамента в жилищната сграда, а гаражът са придобили по давност. Ето защо не се поставя въпросът за невъзможността едно лице да придобие по давност имот, който притежава на друго придобивно основание /право на строеж/. Освен това въззивният съд, в съответствие с посоченото решение на ВКС, не е придал значение на това кой е построил спорния гараж, а е обсъждал това обстоятелство само във връзка с установяване на давностното владение от страна на родителите на ищцата и първия ответник.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1607 от 15.10.09г. по гр.д. №1532/09г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: