О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр.София, 14,07,2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №157/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано срещу решение №1472 от 25.11.2009г., постановено по в.гр.дело № 2082/2009г. на Софийския апелативен, с което е потвърдено разпореждане от 29.02.2009г. на Сливенския окръжен съд по гр.дело №238/2009г. и е оставена без уважение молбата на Б. М. от гр. П. за признаване и допускане изпълнение на съдебно нареждане №358 от 12.02.2008г. по д. № 895/2008г. на съда в гр. Т., И. , с което на Т. А. Т. от гр. С. е наложено да плати на Б. М. от гр. П. сумата от 7 821.49 евро, ведно с лихви по закон и парична револаризация от дължимото към действителното салдо, както и направените по делото разноски. На Т. Т. са присъдени разноски 125 лв. Жалбоподателят Б. М. иска отмяна на решението на Софийския апелативен съд като неправилно. Счита, че обжалваното решение попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор Т. А. Т., ч. адв. Ю от АК – С. и С. Ц. от САК – София излагат подробни съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане разглеждането на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Производството е по реда на чл. 623 ГПК и е образувано по молба на Б. М. от И. за признаване и допускане изпълнение на съдебно нареждане на съда в гр. Т. срещу Т. А. Т.. Първоинстанционният съд е уважил молбата, признал е и е допуснал изпълнение на съдебно нареждане №358 от 12.02.2008г. на съда в гр. Т.. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника за неспазване чл.34, ал.2 от Регламент /ЕО/ №44/2001г. защото по делото няма доказателства за връчване на съобщение на посочения в съдебното нареждане адрес ул.”Т” №11. Счетено е, че от приложените съобщения от 11.03.2008г. и 26.03.2008г. за връчване на съобщения на адрес ул.” Кастеллана” №46/Г и на адрес “К” №6/Е, на последния адрес “…посредством предаване на копие на …… ръкописния текст не се чете” , според превода от италиански, не може да се направи извод какъв документ е връчен на ответника. Съдът съобразил представената във въззивното производство лична карта на ответника, с валидност до 31.07.2011г., издадена от Община П. на 1.08.2006г. с регистриран адрес на местоживеене ул.” Виколо Дж. В. ” №8, и 6. Направен е извод, въз основа на горните факти, че съдебното нареждане е постановено в отсъствие на длъжника, тъй като няма данни да му е връчен документ за образуваното срещу него производство. Съдът е счел, че евентуално представените съобщения целят да дадат възможност на ответника да обжалва съдебното нареждане. Съдът като е съобразил, че в производството по молби по чл. 622 и чл.623 ГПК се прилага националния правов ред и като е взел предвид, че по чл.623, ал.1 и ал.2 ГПК първоинстанционното производство е едностранно, приема, че доказателствената тежест да се представят доказателства, установяващи надлежно уведомяване на другата страна за чуждото производство, респ. на решението на съда, е на молителя, който иска допускане и признаване на изпълнение на чужд съдебен акт.
Съгласно чл.623, ал.2 ГПК, в производството, образувано по молба на заинтересована страна за признаване и допускане изпълнение на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз съдът проверява условията за допускане на изпълнението въз основа на представено от молителя копие на от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и техния превод на български език. Разпоредбата е съответна на чл.53 от Регламент / ЕО/ №44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г. Ответникът може да противопостави на искането на молителя за признаване и допускане до изпълнение на съдебно решение или друг акт на друга държава единствено възражението по чл.34, т.1 и т.2 от Регламента – когато признаването противоречи на правовия ред на държавата – членка, в която се иска признаването и когато е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документ за образуваното срещу него производство или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако по собствена вина не е успял започне дело за оспорване на вземането. Посочените разпоредби определят предмета и правата на страните в производството по допускане и признаване изпълнение на чуждестранно решение или друг акт на държава членка на Европейския съюз и правата на страните по него.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен обусловил решаващите изводи на съда, като основна предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът преповтаря доводите си за неправилност на решението, без да сочи правния въпрос обусловил решаващите изводи на съда за оставяне отхвърляне на Б. М. за признаване и допускане изпълнение на съдебно нареждане №358 от 12.02.2008г. на съда в гр. Т.. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представените с жалбата съдебни актове няма данни да са влезли в сила, същите не формират съдебна практика, съгласно приетото в т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото няма формулиран конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложеното, че въпросите относно прилагането на европейското законодателство и зачитането на процесуалните действия на страни от Европейската общност са от съществено значение за точното прилагане на закона и от съществено развитие на правото, не съдържа поставянето на конкретен въпрос. В обжалваното решение съдът не е отрекъл приложението на процесуалното право на страната, която разглежда правния спор, в случая на Република И. Изводите на съда, че не е доказано надлежно връчване на решението, чието изпълнение се иска, е направено въз основа на конкретна преценка на фактите и доказателствата по делото.
В заключение касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1472 от 25.11.2009г. по гр.дело № 2082/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА Б. М. от гр. П., И. да заплати на Т. А. Т. от С. разноски 500лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: