3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 10,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 841 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по т.нар. „касационна частна жалба” с вх. № 85608/30.ІХ.2011 г. на [фирма] – София, подадена от процесуалния представител на този търговец против въззивното определение № 12744 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 7.ІХ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 10116/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същото д-во срещу първоинстанционното определение на Софийския РС, І ГО, 37-ми с-в, от 5.ІV.2011 г. по гр. дело № 1378/2011 г.: за допускане обезпечение на бъдещ осъдителен иск на [фирма]-София по чл. 367 е сл. ТЗ срещу д-вото настоящ частен касатор, посредством налагането на запор върху всички негови банкови сметки до размера на претендираното неизплатено възнаграждение по превозен договор, а именно сумата 12 334.20 лв.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение на СГС, поради което се претендира касирането му /като неправилно/ и – „на основание чл. 278, ал. 2 ГПК”, да бъдел постановен съдебен акт от настоящата инстанция за оставяне без уважение молбата на ЕТ по чл. 390 ГПК: понеже последният имал непогасени насрещни задължения към Е. частен касатор до размера на претендираното от него неизплатено възнаграждение по сключения помежду им превозен договор.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател [фирма] – София обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с произнасянето на въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, но също и с тази на окръжните и апелативните съдилища в страната, „разрешаващи като последна инстанция настоящия процесуалноправен въпрос по допускане на предварително обезпечение на бъдещ или предявен иск, по който няма влязло в сила решение”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация ЕТ К. Г. К. от София, действащ с фирмата „ЕГО-К. К.”, писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие единствено по основателността на изложеното в частната касационна жалба оплакване за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на СГС по чл. 390 ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] – София, ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
В процесния случай обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК в полза на ЕТ К. Г. К. от София, действащ с фирмата „ЕГО-К. К.”, е било допуснато от първостепенния съд. С атакуваното въззивно определение СГС е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, удовлетворяващ искането на едноличния търговец за обезпечаване на неговия бъдещ осъдителен иск срещу д-вото настоящ частен касатор по чл. 367 и сл. ТЗ.
Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК /в редакцията на този законов текст след датата 21.ХІІ.2010 г./, само в случай че въззивният съд е допуснал обезпечението, неговото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС – ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. По аргумент за противното настоящето въззивно определение на СГС не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – София против въззивното определение № 12744 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 7.ІХ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 10116/2011 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2