О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.6
София, 10.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело №6196/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. В. Н.,с.Р., [община], срещу определение № 2206 от 19.08.2013г. по ч.гр.дело № 1677/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение №514/05.07.2013г. по гр. дело №305/2013г. на Р. съд – Н.. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото пред този съд и последното е изпратено по подсъдност на Районен съд – Етрополе по направен отвод за местна подсъдност.
Жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Сочи, че в противоречие с практиката на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.114 ГПК не следва да се тълкува разширително и не дава възможност на работника да избира местна подсъдност, която няма връзка с мястото, където е изпълнявал трудовите си задължения. Съдът неправилно е интерпретирал нормата на чл.114 ГПК, тъй като възможност за избор на подсъдност, различна от общата, е предоставена на работника, а не на работодателя. Неправилно е прието, че разпоредбата на чл.114 ГПК следва да се прилага само към местоработата на работника по спорното трудово правоотношение. Тя е приложима и относно мястото на полагане на труд и по последващото трудово правоотношение. Прилагат се определения на ВКС.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че спорът е трудов и е подсъден на Районен съд – Етрополе като направеният отвод за местна подсъдност от ответника по иска ТП”ДГС-Е.” на Югозападно държавно предприятие – Б. е основателен. Жалбоподателят Н. не може да се ползва от разпоредбата на чл.114 ГПК като предяви иск пред Несебърски районен съд като място, където обичайно полага понастоящем своя труд. От заповед №196/2010г. е установено, че мястото за полагане на труд по трудовия договор с „ДГС-Е.” не е в района на [населено място]. Не е доказано, че Н. е полагал обичайно своя труд в този район, а данните, че понастоящем полага труд при друг работодател – „ДЛС-Н.” /различен от ДГС-Е., което пък е част от ответното Югозападно държавно предприятие – Б./ не му дават право да се ползва от разпоредбата на чл.114 ГПК.
Обжалваното определение подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, но не следва да се допуска неговото касационно обжалване, тъй като не е налице сочената хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен правен въпрос. Доколкото може да бъде конкретизиран в смисъл дали разпоредбата на чл.114 ГПК дава възможност на работника да предяви иск по КТ срещу бивш работодател по място, където полага труда си по договор с нов работодател,но което място е различно от мястото, където е полагал труда си по трудовото правоотношение с ответника, следва да се приеме, че не е налице соченото противоречие с приложените определения на ВКС- №685/2009г. по ч.гр.д.№682/2009г., ІІІ г.о и №452/2011г. по ч.гр.д.№450/2011г., ІІІг.о. Те не съставляват задължителна практика по относими към разглеждания случай правни въпроси, съгласно разясненията, дадени в ТР№2/2011г. по тълк.д.№2/2010г., ОСГТК. Не дават отговор на релевантния за настоящия спор въпрос за приложимост на разпоредбата на чл.114 ГПК в случай, когато работникът предявява иск срещу бивш работодател по мястото, където полага труд при последващ работодател. Не са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, тъй като даденото разрешение в обжалваното определение съответства на установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.114 ГПК. Процесуалните правила за определяне на местната подсъдност са ясно определени в ГПК и съобразени в обжалваното определение.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2206 от 19.08.2013г. по ч.гр.дело № 1677/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: