О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 10.01. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 4567 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Синдикат на българските учители“, [населено място] срещу определение № 3156 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3299/17 г. на Софийския апелативен съд, т.о.,VI с-в, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено определение № 2622/07.08.2017 г. постановено по същото дело, като след като е уважено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на Комисията за регулиране на съобщенията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на жалбоподателят са присъдени разноски по частното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, в частта с която е уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и се иска отмяната му и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран размер от 4500 лева.
Ответникът по частната жалба Комисията за регулиране на съобщенията счита частната жалба за неоснователна.
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че ответникът в частното производство своевременно е заявил претенция за разноски като е представил и доказателства за извършването им. Прието е, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 74, ал. 3, във вр. с ал. 4 ГПК разноски се дължат на ответната страна. Във връзка със своевременно направеното от Комисията за регулиране на съобщенията възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК са изложени съображения, че в представения пред въззивната инстанция писмен отговор от Сдружение „Синдикат на българските учители“, [населено място] на частната жалба, положения адвокатски труд като цяло се състои в повторение на изводите на съда, изложени в мотивите на обжалваното определение и изтъкване на правилността им, без да са развити самостоятелни съображения. Обобщено е, че претендирания размер на възнаграждението е завишен като не съответства на стойността на този труд, отнесена към действителната фактическа и правна сложност на спора. Прието е, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. При съобразяване със задължителните указания на т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, адвокатското възнаграждение е намалено до предвидения в чл. 11, пр. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 200 лева.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че в конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ответника по частната жалба защита в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от съда по тях, като в конкретния случай са изследвани само предпоставките за допустимост на исковото производство, без да се разглежда правния спор по същество. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 ЗА, във връзка с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като дължимото адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба, а също и за отговор на такава, е 200 лв. Съгласно задължителните указания на т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, който в случая е 200 лева и е съобразен с фактическата и правна сложност на частното производство пред въззивния съд.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 3156 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3299/17 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, VI с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: