3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С., 11.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 949 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Б. В. от[населено място] лично и със съгласието с на своята майка И. С. Г. чрез адв. П. Х. срещу решение № 85 от 18.02.2010 год. по гр.д. № 61/2010 год. на Окръжен съд, [населено място] в частта, в която след като е отменено частично решение № 876/17.11.2009 год. по гр.д. № 2145/2009 год. на РС[населено място] е постановено ново решение, с което предявеният иск за заплащане на издръжка е отхвърлен за размера над 120 лв. до 150 лв., както и в частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 150 лв. до 200 лв. месечна издръжка.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост.
Ответникът по касация Б. Г. В. от[населено място] чрез адв. Е. Б., оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество , в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.
На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове , ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. В представеното от него изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на практика се правят оплаквания и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение , които могат да се квалифицират като нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Тези оплаквания обаче могат да се обсъждат едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Посочването на правен въпрос е основната, обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на правен въпрос не дава възможност за обсъждане на визирания от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, както и посочените в изложението съдебни актове и е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато.
Предвид изложеното, касационно обжалване на решението в обжалваните части не следва да се допуска.
На осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 18.02.2010 год. по гр.д. № 61/2010 год. на Окръжен съд, [населено място] в частта, в която след като е отменено частично решение № 876/17.11.2009 год. по гр.д. № 2145/2009 год. на РС[населено място] е постановено ново решение, с което предявеният иск за заплащане на издръжка е отхвърлен за размера над 120 лв. до 150 лв., както и в частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 150 лв. до 200 лв. месечна издръжка.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: