2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№6
София, 10.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 166 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 508 от 26.10.2011 год. по т.д.№ 702/2011 год. на Плевенския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 862-І от 30.05.2011 год. по гр.д.№ 8772/2010 год. на Плевенския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 13624.76 лв. за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 19.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 5570/2010 год. на РС-Плевен, Заповед № 3991 за изпълнение на парично задължение, произтичащо от неплатена наемна цена по договор от 17.09.2008 год. и анекс към него от 01.10.2008 год.
Заповедта за изпълнение е издадена за сумата 20893.36 лв., ведно със законната лихва и разноски. Искът е предявен за 13624.76 лв., поради частично погасяване на задължението – плащане на 12620 лв.
Ответникът по касация [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и са изложени съображения за недоказана идентичност на вземанията за които е издадена заповедта са изпълнение и предмета на установителния иск.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Обуславящ значим правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно разясненията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Освен това, няма конкретно позоваване на задължителна съдебна практика, което евентуално би обусловило прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, ако правен въпрос би бил въведен.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . То се свързва с произнасянето по правен въпрос, а не изобщо по казуса, каквото е разбирането на касатора. Кой въпрос е правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, ВКС е разяснил с цитираното по-горе Тълкувателно решение. На второ място, за да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало се касае за такъв правен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация имаща значение за развитието на правото, както и ако е налице неяснота на законовата норма, допускаща нееднозначно тълкуване. Нито една от посочените хипотези не е налице.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 508 от 26.10.2011 год. по т.д.№ 702/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.