4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 13.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2140/2019 година.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от К.-В. И. Т. и И. И. Т., чрез пълномощника им адв. И. М., за допълване на определение № 203 от 24. 10. 2019 г. по гр. д. № 2140/2019 г. на ВКС, 1 г.о. в частта за разноските и осъждане на жалбоподателите Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. да заплатят на К.-В. Т. сумата 1320 лв. и на И. И. Т. сумата 1320 лв., както и осъждане на жалбоподателите Л. С. В., М. В. В.-В. и Ю. В. В. да заплатят на К.-В. Т. сумата 1320 лв. и на И. И. Т. сумата 1320 лв., които суми представляват направени разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения.
Ответниците по молбата Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. изразяват становище за неоснователност на молбата, тъй като са подали жалба срещу неподлежащо на обжалване въззивно решение заради указаната в съдебния акт възможност за обжалването му. Правят и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения от по 1320 лв.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителите и прецени данните по делото, прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението е допустима, тъй като е подадена в срок /определението, чието допълване се иска е постановено на 24. 10. 2019 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 08. 11. 2019 г./, от процесуално легитимирани лица.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Производството по настоящото дело е образувано по подадени от ищците Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д., чрез пълномощника им адв. И. П., както и от ищците Л. С. В., М. В. В.-В. и Ю. В. В., чрез адв. К. К., касационни жалби против решение № 71 от 16. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 2513/2018 г. на ОС – Пловдив, 14 гр. с-в.
Ищците Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. са обжалвали решението в частта, с която е потвърдено решение № 3096 от 6. 08. 2018 г. по гр. д. № 1498/2018 г. на РС – Пловдив, 27 гр. с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу К.-В. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, за присъждане общо на ищците на сумите: 9000 лв. (по 3000 лв. на всеки от ищците), представляваща обезщетения за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2018 г., и 1833, 21 лв. (по 611, 07 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2017 г.
Ищците Л. С. В., М. В. В.-В. и Ю. В. В., чрез адв. К. К., са обжалвали въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 3096 от 6. 08. 2018 г. по гр. д. № 1498/2018 г. на РС – Пловдив, 27 гр. с-в в частта, с която са отхвърлени предявените против К.-В. И. Т. и И. И. Т. искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да им заплатят общо сумите: 9000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2018 г. и 1833, 21 лв. – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 1. 01. 2015 г. – 1. 01. 2017 г.
Ответниците К.-В. И. Т. и И. И. Т., чрез адв. И. М., са подали отговори на касационните жалби вх. № 11111/5. 04. 2019 г. и вх. № 14715/13. 05. 2019 г., с които са направили възражения за недопустимост на същите предвид цената на исковете и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Искали са оставянето им без разглеждане и присъждане на направените разноски. Към отговорите са приложени договори за правна помощ и съдействие, от които е видно, че К.-В. И. Т. и И. И. Т. са заплатили на адв. И. М. по първата жалба по 1320 лв. всеки от тях (общо 2640 лв.) и по втората жалба по 1320 лв. всеки от тях (общо 2640 лв.).
С определение № 203 от 24. 10. 2019 г. по гр. д. № 2140/2019 г. на ВКС, 1 г.о. подадените касационни жалби са оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство е прекратено. Съдът не се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.
Постановеното от касационната инстанция определение № 203 от 24. 10. 2019 г. по гр. д. № 2140/2019 г. на ВКС, 1 г.о. има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски.
Оставянето без разглеждане на касационните жалби ангажира отговорността на касаторите за направените от ответниците по касационните жалби разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане.
Доказано е и плащането в брой на уговорените адвокатски възражения от по 1320 лв.
Направеното от Б. З., С. З. и Й. З.-Д. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения от И. Т. и К.-В. И. Т. е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималните адвокатски възнаграждения за процесуалното представителство пред касационната инстанция на всеки от ответниците по касационната жалба възлизат на по 800, 83 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответниците по касационната жалба действия, договорените възнаграждения от по 1320 лв. се явяват прекомерни и от направените от ответниците И. и К.-В. И. разходи за заплащането им следва да се присъдят по 800, 83 лв. на всеки от тях.
Л. С. В., М. В. В.-В. и Ю. В. В. не са направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да заплатят пълния размер на направените от ответниците И. разходи за адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 203 от 24. 10. 2019 г. по гр. д. № 2140/2019 г. на ВКС, 1 г.о. в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА Б. З. З., С. З. З. и Й. Ж. З.-Д. да заплатят на К.-В. Т. сумата 800, 83 лв. и на И. И. Т. сумата 800, 83 лв. разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Л. С. В., М. В. В.-В. и Ю. В. В. да заплатят на К.-В. Т. сумата 1320 лв. и на И. И. Т. сумата 1320 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: