О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 16.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на десети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. № 25/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК във вр. с чл.303 ал.1 и чл. 305 ал.1 т.1 ГПК, образувано по молбата на М. К. Т. за отмяна на определение №282/29.06.2016г. по ч.т.д.№999/2016г. на ВКС, І т.о. и на определение №51/19.02.2016г. по т.д.№1748/2016г на ВКС, ІІ т.о.
В молбата са отмяна се поддържа, че същата е допустима с оглед прякото приложетие на разпоредбата на чл.56 от Конституцията на РБ /К./ и чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /Е./. Основателността на молбата се обоснована с наличието на предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК с оглед публикуване на решение №193/22.12.2015г. по т.д.№912/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и с практиката на съда на Европейския съюз по приложението на чл.4 пар.3 ал.2 от Договора за европейския съюз /Д./.
В срока по чл.306 ал.3 ГПК не е депозиран писмен отговор на молбата от ответното дружество [фирма] и от третото лице-помагач – ДП „Национална компания железопътна инфраструктура”.
Върховен касационен съд, ТК, ІІ-ро отд., след като прецени данните по делото и допустимостта на молбата за отмяна в съответствие с правомощията си по чл.307 от ГПК, констатира следното :
С определение №51 от 19.02.2016г., постановено по т.д.№1748/2016г на ВКС, ІІ т.о. са оставени без разглеждане подадените от М. Т. касационни жалби срещу решение от 21.08.2014г. и допълнително решение от 8.01.2015г., по в.гр.д.№15391/2013г. на СГС, като е прието, че касационните жалби са недопустими с оглед селективния критерий по чл.280 ал.2 ГПК за необжалваемост на въззивни решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лв. /в редакцията преди изм. ДВ бр.50/2015г./. С определение №282 от 29.06.2016г., постановено по ч.т.д.№999/2016г. на ВКС, І-во т.о. по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 ГПК е потвърдено определение №51/19.02.2016г. по т.д.№1748/2016г на ВКС, ІІ-ро т.о.
Молбата за отмяна на посочените по-горе две определения е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл.303 ал.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения при наличието на визираните в чл.303 ал.1 т.1-т.7 ГПК предпоставки. Съдебната практика приема, че на отмяна подлежат и влезли в сила определения, с които се решава по същество материалноправен спор със сила на пресъдено /прим. прекратяване на производството поради отказ от иска/, както и когато с влязло в сила определение се дава разрешение по същество на други производства. Безспорно е, че определенията по движението на делото, включително това, с което се оставя без разглеждане касационна жалба, както и това, с което същото се потвърждава по реда на чл.274 ал.2 ГПК, не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК.
Недопустимостта на молбата за отмяна по см. на чл.307 ал.1 ГПК на посочените от молителя определения на ВКС произтича от закона /чл.303 ал.1 ГПК/. Не могат да бъдат споделени вижданията, изложени от молителя за допустимост на молбата за отмяна с оглед прякото приложение на К., Е. и Д.. Уреденото в българското законодателство факултативно касационно обжалване на въззивните граждански и търговски решения при наличие на селективните критерии, посочени в чл.280 ал.1 и чл.280 ал.2 ГПК, не противоречи на нормите на Конституцията, нито на международните договори, по които България е страна. В тази връзка следва да се отбележи, че критерият за недопустимост на касационното обжалване под определена цена на иска, не противоречи нито на разпоредбата на чл.56 от К. /правото на защита е осигурено чрез двуинстанционното исково производство/, нито на чл.6 ал.1 от Е. /правото на защита и публично гледане на делото е осигурено в исковия процес/. От изложеното следва, че прякото приложение на нормите на К. и приоритетното приложение на правото на ЕС в случая не могат да обосноват допустимост на молбата за отмяна. Що се отнася до позоваването на чл.4 пар.3 ал.1 Д., въз основа на който съдът на ЕС приема възможност за обезщетяване на вредите, причинени от държавата с извършено от нея нарушение на правото на ЕС, тази възможност е изцяло неотносима за допустимостта на молбата на отмяна.
По изложените съображения, ВКС, Т.К., състав на ІІ-ро отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. К. Т. за отмяна на определение №282/29.06.2016г. по ч.т.д.№999/2016г. на ВКС, І т.о. и на определение №51/19.02.2016г. по т.д.№1748/2016г на ВКС, ІІ то.
Определението може да бъде обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаване му на молителя.
Председател: Членове: