О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр.София, 02.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2429/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 121 ГПК.
С определение № 177/19.07.2018 г. по в.ч.т.д. № 230/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено определение № 446/25.04.2018 г. по т.д. № 208/2017 г. на Окръжен съд Плевен, с което производството по делото е прекратено,поради липса на родова и местна подсъдност и същото е изпратено на Софийски районен съд.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба от „Плевен Текстил Груп“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неговата неоснователност и необоснованост.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?; 2. Как следва да се определя цената на искове, които са с едно правно основание, произтичат от един правопораждащ юридически факт и касаят трайни търговски отношения между страните – по реда на чл. 69 ал. 1, т. 6 ГПК – като сбор на всички претендирани суми или по реда на чл. 69 ал. 1, т. 1 ГПК – всяка претенция сама за себе си? и 3. Отговарят ли международните търговски клаузи като Инкотермс, за тълкуването на които е необходимо позоваване на правилата на Международната търговска камара, на изискването за яснота, във връзка с определянето на мястото на доставка въз основа на договора, като се забранява позоваването на приложимото за договора материално право и важи ли това за позоваването на Инкотермс?
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията по чл. 284 ал. 1 и ал. 2 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 4 във вр. чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване поради материален интерес под прага от 20 000 лв. за търговски дела, също са изключени от касационен контрол.
Окръжен съд Плевен съдът е сезиран от частния касатор с искова молба вх. № 14522/06.12.2017 г. за осъждане на ответника да му заплати сумата 42 370,80 лв., представляваща цена на услуги плетене и конфекциониране на различни модели пуловери, по издадени в периода 05.08.2017 г. – 18.08.2017 г. 4 броя фактури /№№ 244, 245, 246 и 248/ на стойност съответно 7332,62 лв., 12785,12 лв., 15849,91 лв. и 12885,34 лв.
Правилно частният касатор е определил повдигнатия пред Окръжен съд Плевен спор като търговски. Не може обаче да се приеме тезата му,поддържана след възражението на ответника за липса на местна и родова подсъдност, че се касае за един общ договор за плетене и конфекциониране на различни модели пуловери.В исковата молба ищецът се позовава на четири отделни фактури,без да сочи наличие на единен правопораждащ факт – договор за изработка и доставка,въз основа на който те да са съставени. Отделно от това се констатира и,че всяка от фактурите се отнася към съответни възлагателни писма /двустранно подписани/,а приемането на изработеното е станало със съставянето на приемо – предавателни протоколи /също подписани от представителите на двете страни/,съответстващи на възлаганията.
В съвкупността им всяко възлагателно писмо,съответстващата на него фактура и приемо- предавателен протокол очертават характеристиките на самостоятелен договор за изработка, с уговорени съществени елементи, присъщи за този вид сделка – волеизявление на управителите на страните, индивидуализация на характеристиките на всеки артикул, брой, единична цена – както и някои несъществени клаузи като срок за изработка, рекламация, допустимо отклонение, франко клауза. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, съобразена с разпоредбите на чл. 69 и сл. ГПК, че при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение /в този смисъл Определение № 617 от 27.10.2017 г. по ч. т. д. № 1848/2017 г., II т. о. на ВКС, Определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г., I т. о. на ВКС, Определение № 167 от 25.03.2016 г. по ч.т.д. 192/2016 г., ВКС, ІІ т.о. и потвърденото с него Определение № 283 от 30.11.2015 г. по т.д. 784/2015 г., ВКС, ІІ т.о., и др./. В случая не се касае за задължения за плащане по един договор, а за отделни самостоятелно възникнали облигационни правоотношения с предмет изработка и доставка на стоки от различен вид, количество и цена.
Предвид това следва да се приеме, че вземането по всяка от посочените и представени от ищеца фактури е предмет на защита с отделен иск, чиято допустимост до касационен контрол следва да бъде преценявана поотделно, а не с оглед сбора от цената на отделните искове – в този смисъл и определение № 142/02.06.2016 г. по т.д. № 3396/2015 г. на ВКС, I т.о. Тъй като повдигнатият пред Окръжен съд Плевен спор е с търговски характер и цената на всеки от четирите обективно съединени иска е под 20 000 лв., решението по него, съгласно чл. 280 ал.3 т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Поради това разпоредбата на чл. 274 ал. 4 ГПК следва да намери приложение към настоящия случай, като частната касационна жалба бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 4244/15.08.2018 г. на „Плевен Текстил Груп“ ЕООД срещу определение № 177 от 19.07.2018 г., постановено по в.ч.т.д. № 230 по описа на Апелативен съд Велико Търново за 2018 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.