О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 03.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2664/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. Т. ,чрез адв Хр. К. от АК Кърджали срещу решение №32 от 24.03.2017г по в. гр.д № 16/2017г на Окръжен съд – Кърджали , с което след отмяна на решение №86 от 16.12.2016г на Районен съд –Крумовград в една част , в уважения от първоинстнационния съд размер от 1669,08 лв , изцяло ато неоснователен е отхвърлен иска на Ю. Х. Т. с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД ,предявен срещу А. А. Я. за сумата от общо 7754,44лева .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се изтъква чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса има ли дадено лице качеството на земеделски стопанин – бенефициент по смисъла на чл. 3 от Наредба №2/21.02.2011г за специалните изисквания за участие в одобрени схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане ,издадена от Министъра на земеделието и храните на РБ ,продало и получило премии за чужда стока- тютюн по реда на Закона за тютюна и тю тюневите изделия през референтния преиод 2007-2009г и налице ли е неоснователно обогатяване на това лице ,имащо качеството на бенефициент ,за сметка на другиго- действителния собственик на продадения тютюн,по смисъла на посочената наредба .
Значението на въпроса защитата обосновава с установеното по делото , че през 2009г ищецът е предал на ответника 554 кг. тютюн , своя собственост ,което количество последният продал от свое име на дружество- изкупвач (по реда на ЗТТИ) и съответно по –късно , по силата на цитираната наредба е получил субсидия-национално референтно доплащане, уточнено в иска по години спрямо процесното количество , тъй като финансовото подпомагане е определяно на база количество предаден тютюн . Според доводите в изложението, въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел, че след като ответника А. Я. е бил бенефициент по схемата съгласно цитираната наредба , не се е обогатил с получените национални доплащания , респ. ищецът не е обеднял ,тъй като в основата на претенцията му за неоснователно обогатяване и регистрацията на ответника като бенефициент стояли различни факти През 2009г. обаче ответникът е продал чужда стока и така е получил националните доплащания за сметка на ищеца , с което се обосновава и значението на въпроса за точното прилагане на закона и развитие на правото.
За да отхвърли иска изцяло въззивният съд е приел , че дори при установяване на фактите , изтъквани от ищеца в правоотношенията му с ответника, във връзка с предаването и изкупуването на посоченото в исковата молба количество тютюн от 554 кг през 2009г ,както и предвид доказаното по делото получаване от последния на субсидиите от Държавен фонд „Земеделие”, включително изплатените през 2015г референтни пари на база предаденото му от ищеца количество ,обогатяването на ответника не е за сметка на ищеца , след като последният не е бил регистриран тютюнопроизводител , като такъв не е участвал в програми за подпомагане и няма право на претендираните субсидии от държавата съгласно чл.3 от Наредбата за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане , издадена от Министъра на земеделието и храните на РБ (ДВ бр.18/2011г, в сила от 01.03.2011г). Това право имат земеделски стопани , отглеждали тютюн през референтния преиод 2007-2009г, който е изкупен по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия и продължават извършват земеделска дейност. На първото условие от фактическо естество са отговаряли и двете страни по спора , но ищецът безспорно не отговаря на юридическото условие да е регистриран. На въпроса дали ответникът Я. ,който е бил регистриран , отговоря на условието да бъде субсидиран, т.е да получи референтните пари като подпомагане в частта , предмет на иска , при положение че предаденият му и изкупен само от него по реда на ЗТТИ тютюн през 2009г не е бил само негов , възивният съд не е дал разрешение , тъй като дори при отрицателен отговор обогатяването на ответника не е станало за сметка на ищеца ,на когото не се следва субсидиране , а цената на количеството от 544 кг. предаден тютюн през 2009г е била получена от него още тогава , при изкупуването по реда на ЗТТИ . Съгласно прието заключение на вещо лице по делото е установено ,че за процесното количество от 554 кг тютюн , изкупен през 2009г , Я. е получил субсидия от 1669,08лв ,за която сума включително въззивният съд е изтъкнал ,че искът е неосноваталан .
От ответника не е постъпил отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата на касатора на първо място е следвало да изпълни изискването да обоснове в конкретна връзка значението , което отговорът на въпроса за тълкуване на чл. 3 от Наредба №2/21.02.2011г за специалните изисквания за участие в одобрени схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане , издадена от Министъра на земеделието и храните на РБ, има за изхода на делото.
При изложените от въззивния съд решаващи съображения за отхвърляне на иска с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД , без значение е дали ответникът се е обогатил с част от отпусната му субсидия основателно,респ. правомерно. Касаторът необосновано счита ,че въззивният съд признава основание за обогатяването на ответника като бенефициент предвид регистрацията му като производител. Като основава въпроса си на твърдение за други решаващи изводи, които се извличат превратно от решението, касаторът поставя в изложението въпрос, който не отговаря на общите критерии в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за връзка с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока .
Отговорът на въпрос дали ответникът има качеството на земеделски стопанин – бенефициент по смисъла на наредбата , касае административно- финасовите правоотношения между него и държавата и действително не е обуславящ за изхода на делото (чл.17,ал.2 ГПК) Поради това и въззивният съд не е формирал решаващи изводи в тази връзка . Облагата за ответника Я. , част от която е предмет на иска срещу него, е получиното по административно правоотношение субсидиране. При отговор на поставения в изложението въпрос в поддържания от защитата смисъл , че онзи който е предал за изкупуване чужд тютюн, неоснователно се обогатява със субсидията , то единствено държавата- по съответния ред и чрез своите компетентни органи , би имала механизмите да компенсира неоснователното имуществено разместване и то в полза на фиска .Не и ищецът, в своя полза.В настоящия граждански спор ищецът не може надлежно да установява собствено,по същество административно-правно основание като правоимащ за част от въпросната целева субсидия,вече дадена на друг. Общият съд няма компетентност да му я признае инцидентно и като резултат да я компенсира парично, а единствено да съобрази нейната липса, при решаваща преценка на материалните предпоставки по предявения иск на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД .
Решаващите съображения на въззивния съд , в решаваща за изхода на делото насока са обусловени от изискването обогатяването на ответника да е за сметка на ищеца .Това условие е преценено в съответствие с установената обилна практика на ВКС по прилагането на института неоснователно обогатяване, включително тълкувателна. Връзката между обогатяването без основание на един и обедняването на друг създава правоотношението между тях, сочи материалната легитимация на ищеца и ответника по този иск и е предпоставка за успешното му провеждане.Предпоставката, обусловила изводите на въззивния съд в решаваща насока , се игнорира във въпроса, а се намесва правото на собственост върху процесното количество тютюн до момента на изкупуването му ,което е без значение .
Ето защо касационно обжалване на решението не следва да се допуска .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №32 от 24.03.2017г по в. гр.д № 16/2017г на Окръжен съд – Кърджали
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .